Георги Германов

На У Международен конгрес на славистите въпросите на руската класическа литература бяха широко застъпени в съответствие с ролята и значението и сред останалите славянски и неславянски литератури. Докладите бяха многобройни, с различен проблемен диапазон и облик, написани от различни идейни и методологически позиции. Те все пак се поддават до известна степен на класификация и степенуване. Към първата група доклади могат да се отнесат такива, които трактуваха найобщите проблеми на руската класическа литература (Д. Д. Благой, Др. Неделкович). Тяхна основна задача бе да разкрият причините, обусла вящи възникването на този така важен етап в общия многовековен жи Рот на руската литература, да установят някои от основните му закономерности, главните линии на развитието му, облика, мястото и значени ето му. Централно място заема изясняването на причините за появата, развитието и отмирането на литературните направления в тяхната сложна взаимовръзка. Сравнението със съответните моменти и особе ности на западните литератури е една важна черта на тези доклади, която допринася за по-голямата им пълнота и обоснованост на тезите. Авторите на друга група доклади (Ф. Сили, В. Велчев, Б. Крефт, Л.. Ниро, Д. Гришин, Е. Краг, И. Бланкоф) са насочили вниманието си към изследване на съвсем конкретни въпроси из творчеството на отделни руски писатели или на техни взаимни въздействия. Тяхната цел по принцип е да внесат нови моменти в изясняването на творческата физиономия на един или друг писател, да осветлят спорни или недостатъчно ясни проблеми на отделни негови произведения, да покажат в нов аспект някои страни от идейните и естетическите му схващания, да спрат вниманието върху някои особености на стила му. Съществуване то на такива доклади се оправдава от необходимостта да се разработят частните, проблеми, без което големите обобщения са невъзможни. Изнасянето на доста голям брой такива доклади обаче доведе в случая до известно стклоняване от главните проблеми, които би трябвало да се разискват задълбочено на конгреса. Значителен брой доклади трети раха в едър план връзките на руската литература с други литератури (Н. Крутикова, Г. Димов, Т. Гане, В. Еджертън, Алб. Ковач и др.). Тук важно място заема не изследването на преките, непосредствени заем ки, а принципните въпроси на обмяната и усвояването на художестве ния и теоретическия опит между руската литература и редица славянски и някои неславянски литератури.

Появата на книгата „Образи и проблеми" еположително явление в нашата литературна наука. Нейният автор Иван Цветков е изве стен като един от неколцината най-добри познавачи на съветската литература у нас. 176 Още през 1964 г. издателството на БАН пусна книгата му „Максим Горки и българската Литература", солидно изследване на някои страни от творчеството на великия писател и на редица проблеми на неговото проник- ване, разпространение и творческо възприемане в България. Написан с ерудиция, с темпераментно и живо перо, този труд допринесе доста и за цялостното изясняване на въпросите на българо-руските литературни взаимоотношения. В първата си книга Цветков е чужд на стесненото поставяне и решаване на проблемите. Не пренася механически резултатите от едно национално литературно развитие в друго, не превръща закономерностите в развитието на една литература в задължителна норма за друга, а дири истинските творчески взаимопрониквания, обу словени от сложен комплекс социални, политически и културни фактори. Предмет на изследването са литературно-критическото възприемане и сценическото претворяване на Горки у нас, като задачата взаимодействието с наши поети и писатели е набелязана в перспектива. Частично тя е изпълнена сега.

Стогодишнината от освобождението на България от османско иго, велико събитие в историята на нашия народ, даде нов силен тласък в изучаването на връзките между културното наследство на българския и руския народ. Това е извънредно богата и плодотворна област за изследователите, тъй като духовните и културни връзки и взаимоотношения между двата братски народа имат многовековна, при това твърде плодотворна история. Особено богати и разностранни са тези връзки в областта на езика и литературата. В изследването на тези връзки и взаимоотношения е създадена вече значителна традиция, датираща от преди век и половина, като се започне от проучванията на крупните руски учени-слависти от 20-те - 30-те години на ХІХ в. и се достигне до издирванията на редица съвременни български и съветски учени от различни поколения в наше време, когато исамите връзки, и тяхното изучаване получиха и получават все по-голяма дълбочина, слож ност и динамика. Имената, свързани с този процес, са много. Опитът за изброяването им в една кратка рецензия носи сериозни рискове. Излезлият неотдавна в Ленинград двутомен колективен труд „Руско-български фолклорни и литературни връзки" *, съвместно издание на Института за руска литература (Пушкински дом) при АН на СССР и на Института за литература при БАН, е плодотворно продължение и по-нататъшно развитие на една създадена и утвърдена вече традиция на най-тясно сътрудничество между българските и съветските учени-литературоведи. Този труд свидетелствува за все позадълбочаващия се интерес на специалистите от двете страни към различните проблеми и аспекти на този така важен процес на найактивна размяна на духовни ценности, на активно културно взаимопроникване в течение на едно хилядолетие. Сборникът „Руско-български фолклорни и литературни връзки" идва между другото Русско-болгарские фольклорные и литературные связи (в двух томах). Т. I, 1976; т. II, 1977. Редколлегия: В. Г. Базанов, В. Н. Баскаков, С. Божков, Г. Димов, В. Малеева, А. М. Панченко. 154 и да докаже колко много документи и мате риали лежат още неиздирени в библиотеките и архивите, колко енеобходимо те да станат обществено достояние. Да не говорим за необходимостта от постоянно теоретическо и методологическо преоценяване и осъвре меняване на направеното вече в това направление. Появяването на двутомника още веднъж категорично подчертава, че е нужно да се извършат предварителни многобройни конкретни изследвания на отделните проблеми, без които е невъзможно да се обобщи и разкрие цялостната картина на литературното развитие на един народ, още по-малко може да се разкрие процесът на литературното му общуване с другите народи. Даже беглият поглед върху двата тома показва, че редакционният колектив се е водил от идеята поместените разработки да обхванат целите десет века на литературното общуване между българи и руси, като следват хронологическия ред на явленията, без, разбира се, да се спазва съвсем строго важността на изследваните проблеми. Идеята е, без да се претендира за пълнота и изчерпателност, да се проучат проблеми и да се насочи вни манието на специалисти и читатели не само към хронологическата последователност, но и към диалектическата вътрешна връзка между разгледаните явления от българското и руското устно поетическо творчество, от българската и от руската литература от Х до XIX в., а оттам и към цялостния процес на развитие на взаимните връзки. Този подход към материала е довел и до установява нето на структурата на двутомника, която може да се сметне като напълно приемлива. Във връзка с това поместените в първия том материали са обединени в три дяла: връзки между старобългарската и староруската литература, връзки между българското и руското устнопоетическо творчество и вза имоотношения между български и руски писатели, както и подбор и разработка на българска тематика от руски писатели от ХІХ в. По-пълна представа би ни дал един, макар и бегъл обзор на самите статии и студии, поместени в двутомника.