Submitted on
Библиографски раздел
Статии

За същността на жанра

Free access
Статия пдф
811
  • Summary/Abstract
    Резюме
    С настоящата статия си поставяме за цел да разгледаме онези проблеми на жанра, които са непосредствено свързани с въпроса за съдържа нието и формата на изкуството. Защото - нека още в началото подчертаем това - жанрът е категория, която има отношение както към съдържанието, така и към формата на художественото произведение. Начините на литературното изобразяване са три: лирически, епически и драматически. Взаимодействието помежду им, проявите и своеобразието на творческата индивидуалност, въздействието на историческата действителност и пр. не са отнели съществените им черти - те са се запазили устойчиви и непроменими в своята същина. Във връзка с тия три начини на литературно изобразяване са възникнали и съответствуващите им литературно-художествени форми - лирически, епически и драматически. Прието е в литературознанието тези форми да се наричат родове. Жанрът пък е видово понятие спрямо литературния род Например епопеята, романът, повестта и др. са жанрове спрямо епоса. Все още в съвременната естетика и литературознание преобладава схващането, което утвърждава жанра като особен вид художествена форма. На пръв поглед срещу подобно схващане като че ли нищо не би могло да се възрази, тъй като все пак жанрът има отношение към едни или Други елементи на формата, които в своята съвкупност могат да бъдат разглеждани като тип художествена форма. Ние не оспорваме, че във въп росното схващане има много нещо вярно; жанрът наистина би могъл да се разглежда като особен тип художествена форма, но само от една страна, от един аспект. Същевременно от друга страна той има пряко отноше ние към съдържанието на художественото произведение и сам се явява специфично художествено съдържание. (Термина „специфично художествено съдържание“ ще изясним по-надолу.) Така че горното схващане, според което жанрът е тип художествена форма, абсолютизира само една негова страна и, доколкото върши това, то едностранчиво и ограничено.
    Ключови думи
    същността, жанра
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Изразяване – отразяване

Free access
Статия пдф
1093
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Науката изучава обективната същина на действителността незави симо от човешкото оценъчно отношение към нея; нейната стихия е в това: да разкрие природата на нещата и явленията - техните обективно-реални признаци и връзките, зависимостите и закономерностите, на които се подчиняват те, без да се интересува от субективното отношение на човека към изучаваната действителност. Изкуството, напротив, отразява света безусловно през идейно-емоционалната оценка на художника. Поради това проблемът за изразяването на идейно-емоционалната сфера на твореца и на неговото индивидуално виждане на света има пряко отношение към всяко художествено творчество. Без проявяването на художническото отношение към обекта няма изкуство; но изразяването съвсем още не е изкуство. За марксистката естетика последното е органическо единство от познание и изразяване, отражение на света в обективната му значимост и израз на субективното оценъчно отношение и виждане на действителността от страна на творческата личност.
    Ключови думи
    Изразяване, отразяване
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Битието на художествения образ

Free access
Статия пдф
1254
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Крайният резултат на творческия процес е създаването на художе ствен образ, който притежава осезаема сетивновъзприемаема плът благодарение на свойствения за вида изкуство материал (думи, звуци, камък, глина, дърво, телодвижения и др.) и който започва да съществува извън творческото съзнание, което го е създало. Днес процесът на художестве ното творчество се разглежда като двуединство от своеобразно отражение на действителността и предметна, съзидателна дейност, чрез която се съ творява художественият образ като „нов предмет на обективния свят". И това двуединство се сочи като най-характерен признак на образа, по1 Теория литературы, 1962, т. 1, стр. 61 (статията на В. Кожинов). 73 средством което биха могли да бъдат обяснени всички други негови осо бености. Наистина не е възможно да се говори за художествения образ само като съдържание на съзнанието. В главата на писателя, живописеца, скулптора и т.н. съществува само замисъл, който в творческия процес бива развит и преобразуван в художествен образ - в една особена реал ност (наричана от някои теоретици „естетическа реалност"), в обект, който вече противостои на всяко естетическо съзнание, защото съществува независимо от него (в какъв смисъл и докъде, това ще бъде доизяснено по на долу). Така замисълът, трансформиран в художествен образ, получава свое собствено битие - битието на художествения образ. Последният като че ли заживява свой собствен живот (понякога с твърде променлива и странна съдба - Хамлет, Джокондата), който нерядко надхвърля векове и хилядолетия и остава безсмъртно достояние на човечеството.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Комуникативната функция на изкуството

Free access
Статия пдф
1340
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Има публицистични и популяризаторски статии, в които се разсъждава приблизително така: изкуството не е самоцел; веднъж създадено, нему се вменява в дълг да въздействува върху общественото съзнание. Тия разсъж дения изглеждат много убедителни и като че ли не допускат никакви съмнения и възражения. И все пак в тях се очертава недопустима опростителска тенденция. Да се твърди, че изкуството е явление, което обезсмисля само себе си, ако се окаже неспособно за естетическо въздействие върху известен социален колектив или част от него, е аксиоматична истина (поне за нашата естетика), но да се мисли, че проблемата за това въздействие възниква едва дослед като то е сътворено и съществува като факт, е незадоволителна постановка, която не отчита свойствената му специфика. Тази проблема - все едно дали отделният художник я осъзнава достатъчно ясно или не - е иманентна за изкуството, тя не бива да се схваща като нещо, което отпосле, пълнително се поставя пред него вследствие на дидактични задачи, конюнктурни обстоятелства и т. п. Не, тя е негова органична съставка. Защото куството е художествена ценност не в някаква метафизическа изолация спрямо обществото, а само в отношението си към естетическото съзнание определена социална общност (група).
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Участието на асоциациите в процеса на естетическото възприемане

Free access
Статия пдф
1448
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За асоциациите еписано много, особено в психологическата естетика от края на XIX и началото на ХХ в. Прехвърляйки онова, което вече е издадено, човек би останал с впечатлението, че нищо повече не би могло да се каже. А всъщност има една проблема, непосредно отнасяща се до асоциациите, която е съвсем съвременна, при това и неразработена: да се изследва асоциативният поток - неговите „пластове“ и характер - но с оглед на някои промени в структурата на художествения образ. Защото дори такива крупни естетици като Т. Липс и Й. Фолкелт разсъждават изобщо за асоциациите, без да отчитат, че те - по своеобразие и вид - твърде много зависят от известни промени, настъпващи в изкуството. Такава зависимост съществува и някои творци (повече или по-малко съзнателно) я долавят, като се стремят да се възползуват от нея с оглед на това да постигнат определено естетическо въздействие. По-надолу, разбира се, ще се занимаваме тъкмо с тая зависимост между асоциациите и художествения образ, но още тук трябва да предпазим от възможното допускане, че всяка творба е асоциативно-потенциална, т. е., че е пригодна да асоциира у възприемащия субект едни или други представи, чувства и т. п. субективни състояния. Напротив, такива състояния изобщо могат да не възникнат. Причините за това могат да бъдат от различен характер: субективни, коренящи се в ниската художествена култура на възприе мащия, в невъзможността му да „дешифрира" условния език", с който е съ творен образът, и пр.; обективни, заложени в самата художествена творба.
Submitted on

VII международен конгрес по естетика

Библиографски раздел
Статии

Няколко актуални проблеми от конгресните зали: „Смърт на изкуството” „Криза на естетиката?”

Free access
Статия пдф
1897
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Темата на състоялия се за първи път в социалистическа страна конгрес по естетика - „Естетика, изкуство и условията на човешко съществуване“1 — говори за мястото, което теоретическата мисъл отрежда на художественото творчество в живота на обществото. В съпоставка с предидущите конгреси - в Атина, Амстердам, Упсала - вниманието бе насочено към найпарливите въпроси от теоретико-естетически и изкуствоведчески характер. Не класическото гръко-римско изкуство и отношението му към съвременното, не формално-стиловите особености на творбата, не спекулативно третираната „същност на изкуството“ бяха от интерес, но реалните процеси, които се извършват днес, и причините, които са ги породили. Тоя своеобразен поврат в тематиката на конгреса е обясним до голяма степен със състава на делегатите (значителна част бе от социалистическите страни и тя наложи определен подход към проблемите); обяснението обаче би трябвало да се търси и другаде: авангардното изкуство е обхванато от криза, която тревожно изправя западната естетическа мисъл пред алтернативата - или бяг ство от истината, ограничавайки се с чисто формални проблеми, или осъзнаване, че изкуството може да бъде спасено, ако бъде поставено в служба на прогресивните сили в Западна Европа и Америка. Затова социологическият подход към художествените явления се наложи във фокуса на някои от най-бурните дискусии. Йозеф Гантнер, президент на Интернационалния комитет на конгреса, отбелязва по този повод в интервюто си: „Днес вследствие на изменението на социалния климат и обществените отношения социологическите аспекти придобиха Това е неопровержима истина все едно съгласни ли сме с нея или не. " основно значение. С най-голяма известност обаче се ползуваха две теми: 1) „Естетика на жизнената среда" и 2) „Смърт на изкуството?". За първи път на този международен форум се поставя актуалният и насочен всецяло към реалния живот проблем за естетическото организиране на материалната среда, в която живеем. Що се касае до втората тема, интересът към нея е обясним както с чисто психологически, така и с идеологически причини. На един конгрес по естетика се заговори за края на изкуството-това не е ли равностойно на сензация!
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Прогресът в изкуството. Проблеми, критерии, фази

Free access
Статия пдф
2148
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Най-интензивната разработка на въпроса за художествения прогрес от страна на теоретиците-марксисти бе осъществена през 60-те и началото на 70- те години. Но тоя въпрос има много по-дълга история. Още през 30-те години естетическата мисъл в СССР се натъкна на него в процеса на изграждането на нова, социалистическа култура. Превъзмогването на някои нихилистични и отрицателни оценки към голямото културно наследство наложи проблема за традицията и приемственността, съответно за усвояването на положителния художествен опит на предишните генерации творци при отхвърляне на назадничавите или реакционни черти в светогледа и творчеството им. И днес темата за прогреса в изкуството се ползува с голяма актуалност. Върху него продължават да работят редица представители на марксистко-ленинската естетика. Те разискват върху различни страни от тая тема с цел да осветлят сложността, многостранността и вътрешната мобилност на прогреса. Освен общите теоретически постановки някои автори прибягват и към конкретен анализ на различни етапи от историята на литературата (Храпченко, Ванслов), по-рядко от историята на живописта и скулптурата. Това дава възможност да се обхванат най-сложни страни в художествения прогрес - неговите противоречия, които през 60-те години (за разлика от 30-те години) „се оказаха частично изпуснати". Възловият въпрос, пред който се изправя всеки автор, докоснал се до тази тема, гласи: „Кой е критерият за прогреса в изкуството?" На него са давани и продължават да се дават различни отговори - изключителната усложненост на явлението подвежда да бъдат изтъкнати на първи план ту едни, ту други признаци. Според едни теоретици основен критерий е „обогатяването на изку ството с истински човешко съдържание“ (А. Гулига), с хуманистичен патос (Н. Дмитриева). Според други главен признак е художествената правда и степента, в която изкуството на различни исторически периоди я е постигало, респ. познавателният потенциал на художественото творчество.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

„Предизвикателства” срещу естетиката

Free access
Статия пдф
3381
  • Summary/Abstract
    Резюме

    От Боало насам естетиката все се оказва в положението на закъснял ученик който трябва да наваксва пропуснатото. Теорията по-бавно осмисля динамич ния художествен опит на времето, но не това определя обема на пропуснатото, а инерцията на мисленето. Различни са факторите, провокиращи нови идеи в естетиката. Между тях изрично трябва да се посочи ролята на съвременното изкуство. С някои свои прояви то е дръзко предизвикателство срещу утвърдени вече, считани за неоспо рими истини. То невинаги се побира в разработените категории и термини, дори „посяга" върху тях — обезсмисля ги и ги подравя. Впрочем би трябвало да се предпазваме от увлечения! В основната си част изкуството на ХХ в. съвсем не е напуснало руслото, описано и охарактеризирано от нашата естетика. Това ще рече: понятийният и „апарат" все още е годен. (Друг е въпросът, дали с този „апарат" се обясняват задълбочено и правилно художе ствените факти.) Въпреки това „необичайните" явления в изкуството зачестяват - симптом, че художественият процес си проправя и ново русло, че тръгва и по други пътища. Тъкмо тук разработеният от естетиците понятиен „апарат" не работи добре, понеже не е съобразен с тези „странности" при някои съвременни творчески изя ви. Някои от международните разговори за т. нар. „криза в естетиката" (Кра ков - 1979, Дубровник - 1980) сочеха като виновник тъкмо съвременното изкуство или по-точно някои негови явления, твърде радикални и новаторски, за да се поберат в традиционните работни категории и проверени истини. Трябва ли да се занимаваме с тях? Бихме могли да ги премълчим — и не само при учебникарския курс или цикъла лекции с образователна цел. Но науч ната мисъл е и своего рода чувствителен „барометър“; тя регистира и отклоне нията от нормата, предвещаващи нерядко сериозни промени. Не е достатъчно да се заяви; изкуството на епохата е много динамично, многообразно, разностил но. Освен това то е подхвърлено на радикални промени, някои от които докосват самата му структура, даже понятието за спецификата на изкуството. Но това с голям въпрос, очакващ даровитото перо на теоретика. Тук ще се задоволя с една тема, актуална за съвременното изкуство, която ни задължава да видим и преос мислим някои художествени явления. Това е темата за естетическата дистан ция, в която влиза и проблемът за условността в (на) изкуството. Спирам се ты мо на нея, понеже през 1973-1974 г. се разгоря кратка полемика по страниците на в. „Народна култура", сп. „Философска мисъл" и др. Приведеният факти ки материал не само бе недостатъчен; бяха пропуснати цели звена от художестве ния процес, бяха игнорирани нови, с радикална естетическа характеристика про 100 ви. Споменах за тая полемика не от интерес към минали неща, а защото е показателна за една инерция в осмислянето „предизвикателствата" на съвременното изкуство.

Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Панестетизмът

Free access
Статия пдф
3866
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Експанзията на съвременното изкуство пробуди една твърде стара, понастоящем отново актуализирана идея - за сливането на изкуство и живот, на изкуство и обще ство. Причините за нейния „ренесанс" са от разнородно естество: психологически, но най-вече социални. А и в самото художествено развитие се разгръщат такива процеси, които дават обилна храна на днешния панестетизъм във всевъзможните му модификации. ПРЕОБРАЖЕНИЯТА НА ПАНЕСТЕТИЗМА Не за първи път в историята на естетиката се срещаме с утопичната идея за тоталното сливане на изкуството и човешкото битие. Привържениците на тази идея, за коя то нееднократно са изпети най-възторжени химни, отстояват различни по идеологическа обагреност възгледи: от пророкуванията на Новалис за едно мистично обеди няване на човечеството чрез вълшебството на поезията до утопичните упования на Хърбърт Рийд за спасяване на съвременната цивилизация чрез творчеството на худож ника. Оттук нататък изкуството се представя в необичайна светлина, нему се приписват възможности, каквито то едва ли притежава: то било в състояние да надскочи традиционните си граници, да раздере обвивката, в която го познаваме от векове насам, та в една необозрима откъм проявления глобална естетическа „радиация" да се превъ плъти в многообразните форми на живота. Обхванато от огромна пулсираща дифу зия, то разрушавало дори само себе си, понякога и напълно, за да се прероди чрез найнеочаквани метаморфози в друга естетическа субстанция - в обществената дейност и съществуване на хората. ce Преображенията на панестетизма са доста разноречиви: веднъж на изкуството приписва миротворческа роля, друг път то бива провъзгласено за чудодейна панацея срещу всички и всякакви социални недъзи и пороци, трети път в него се съзира надежд но средство за цялостна симбиоза между вдъхновено художествено творчество и найтривиалните страни на живота. У Оскар Уайлд панестетическата идея ще прозвучи с явна нотка на парадоксалност: „Животът копира Изкуството - възглед, който пре дизвикателно отхвърля просъществувалите от елинската античност до ХVIII в. схва щания за изкуството подражание на действителността, „Животът подражава на Изкуството далеч повече, отколкото Изкуството на Живота. Това е резултат не само от подражателския инстинкт на Живота, но и от факта, че... Изкуството му предлага конкретни красиви форми, чрез които той може да реализира енергията си. "2 Без да заличава синора между тези две различни територии, Уайлд подсказва за жизнетворческата стихия, присъща на изкуството.
    Ключови думи
    Панестетизмът
Subscribe to Валентин Ангелов