Панестетизмът

Експанзията на съвременното изкуство пробуди една твърде стара, понастоящем отново актуализирана идея - за сливането на изкуство и живот, на изкуство и обще ство. Причините за нейния „ренесанс" са от разнородно естество: психологически, но най-вече социални. А и в самото художествено развитие се разгръщат такива процеси, които дават обилна храна на днешния панестетизъм във всевъзможните му модификации. ПРЕОБРАЖЕНИЯТА НА ПАНЕСТЕТИЗМА Не за първи път в историята на естетиката се срещаме с утопичната идея за тоталното сливане на изкуството и човешкото битие. Привържениците на тази идея, за коя то нееднократно са изпети най-възторжени химни, отстояват различни по идеологическа обагреност възгледи: от пророкуванията на Новалис за едно мистично обеди няване на човечеството чрез вълшебството на поезията до утопичните упования на Хърбърт Рийд за спасяване на съвременната цивилизация чрез творчеството на худож ника. Оттук нататък изкуството се представя в необичайна светлина, нему се приписват възможности, каквито то едва ли притежава: то било в състояние да надскочи традиционните си граници, да раздере обвивката, в която го познаваме от векове насам, та в една необозрима откъм проявления глобална естетическа „радиация" да се превъ плъти в многообразните форми на живота. Обхванато от огромна пулсираща дифу зия, то разрушавало дори само себе си, понякога и напълно, за да се прероди чрез найнеочаквани метаморфози в друга естетическа субстанция - в обществената дейност и съществуване на хората. ce Преображенията на панестетизма са доста разноречиви: веднъж на изкуството приписва миротворческа роля, друг път то бива провъзгласено за чудодейна панацея срещу всички и всякакви социални недъзи и пороци, трети път в него се съзира надежд но средство за цялостна симбиоза между вдъхновено художествено творчество и найтривиалните страни на живота. У Оскар Уайлд панестетическата идея ще прозвучи с явна нотка на парадоксалност: „Животът копира Изкуството - възглед, който пре дизвикателно отхвърля просъществувалите от елинската античност до ХVIII в. схва щания за изкуството подражание на действителността, „Животът подражава на Изкуството далеч повече, отколкото Изкуството на Живота. Това е резултат не само от подражателския инстинкт на Живота, но и от факта, че... Изкуството му предлага конкретни красиви форми, чрез които той може да реализира енергията си. "2 Без да заличава синора между тези две различни територии, Уайлд подсказва за жизнетворческата стихия, присъща на изкуството.