Между доброто и злото. (Наблюдения върху „Под манастирската лоза” от Елин Пелин и „Антихрист” от Емилиян Станев)

Сборникът „Под манастирската лоза" съдържа единадесет разказа-легенди, композиционно въвлечени в двойно зависима художествена връзка. При анализ на заглавието прави впечатление, че в граматическо отношение то представя обстоятелство за място, уточнено от предлога „под“. След изяс няване на обекта се разбира, че той не е обикновено сенчесто кътче, а място, изчистено от обичайните си значения - света обител. Очевидно не става дума и за обикновена дворска асма - думата „лоза“ е ключова в общия смисъл на сборника, едно, че още в заглавието еспрегната със семантика за светост и тишина, но и защото дава възможност за многозначно възприемане. Според библейската знаковост лозата води произхода си от райската градина, тя е сакрално растение, защото символизира невинната Христова кръв чрез смисъла на виното като причастие. От друга страна, лозата постъпва в легендите и с най-собствения" си смисъл, препратен от езическите култове - виното като опиянение, съответно като изначална човешка слабост. От изброените значения отчетливо се очертава опозицията - високо, в смисъл на значимо от религиозно-обредния модел, и битово, ежедневно по посока приземеност, даже конкретна земност. Тази опозиция, както ще видим, се проектира върху художествената структура на целия сборник. Лозата има и друга парадигма, изведена от образната система на легендите, която внася свое значение. Мислите на отец Сисой например пъплят бавно, разклоняват се като лоза и се разлистват гъсто, а фантазията на Павел Блажения се разплита и разгръща като лозите, които подрязва („Жената със златния косъм"). Тук лозата става символ и на познанието, на духовното проникновение, на промисъла. Накрая, ако надникнем „под“ лозата, където е очертана нейната земна проекция сянката, ще видим още, че там е прохладно, уютно като духовното удобство на манастира за размисъл, за мъдра съсредоточеност. Но може би по-важното е, че „под" манастирската лоза човек може да поседне в приятната компания на отец Сисой. . .На сянка, под лозата ще се създават и легендите, това ще е композиционното „място" на повествуването. Мотото на цикъла, представящо откъс от Псалмите, също едвойно подчи нен компонент, Освен че обрамчва начално легендите със смисъла си на автентична Сиблейска поука, но и сигнализира (вече в художествено-условен план), че тук ще се обсъждат нови човешки проблеми.