Снежана Зарева

Сборникът „Под манастирската лоза" съдържа единадесет разказа-легенди, композиционно въвлечени в двойно зависима художествена връзка. При анализ на заглавието прави впечатление, че в граматическо отношение то представя обстоятелство за място, уточнено от предлога „под“. След изяс няване на обекта се разбира, че той не е обикновено сенчесто кътче, а място, изчистено от обичайните си значения - света обител. Очевидно не става дума и за обикновена дворска асма - думата „лоза“ е ключова в общия смисъл на сборника, едно, че още в заглавието еспрегната със семантика за светост и тишина, но и защото дава възможност за многозначно възприемане. Според библейската знаковост лозата води произхода си от райската градина, тя е сакрално растение, защото символизира невинната Христова кръв чрез смисъла на виното като причастие. От друга страна, лозата постъпва в легендите и с най-собствения" си смисъл, препратен от езическите култове - виното като опиянение, съответно като изначална човешка слабост. От изброените значения отчетливо се очертава опозицията - високо, в смисъл на значимо от религиозно-обредния модел, и битово, ежедневно по посока приземеност, даже конкретна земност. Тази опозиция, както ще видим, се проектира върху художествената структура на целия сборник. Лозата има и друга парадигма, изведена от образната система на легендите, която внася свое значение. Мислите на отец Сисой например пъплят бавно, разклоняват се като лоза и се разлистват гъсто, а фантазията на Павел Блажения се разплита и разгръща като лозите, които подрязва („Жената със златния косъм"). Тук лозата става символ и на познанието, на духовното проникновение, на промисъла. Накрая, ако надникнем „под“ лозата, където е очертана нейната земна проекция сянката, ще видим още, че там е прохладно, уютно като духовното удобство на манастира за размисъл, за мъдра съсредоточеност. Но може би по-важното е, че „под" манастирската лоза човек може да поседне в приятната компания на отец Сисой. . .На сянка, под лозата ще се създават и легендите, това ще е композиционното „място" на повествуването. Мотото на цикъла, представящо откъс от Псалмите, също едвойно подчи нен компонент, Освен че обрамчва начално легендите със смисъла си на автентична Сиблейска поука, но и сигнализира (вече в художествено-условен план), че тук ще се обсъждат нови човешки проблеми.

„Чичовци" на Вазов е творба, която традиционно е попадала и попада в кла сификацията „битова повест". Авторовото „обяснение" по този въпрос можем да търсим в подзаглавието, което първоначално гласи: „Картинка от типове прави български в турско време." В този вариант на произведението (при изли зането му в пет последователни броя на „Зора" от 1885 г.) четем и мотото: „Див глог питомно грозде не дава" - народна поговорка. По-късно многозначителното видово обозначение картинка" (наистина трудно убягва умалителната употреба) прераства във вече по-авторитетното и несъмнено по-стойностно - галерия". Мотото отпада. В движението на тази Вазова самопреценка несъмнен интерес буди казаното от писателя пред проф. Шишманов:, Не знам как съм имал кураж да осмея толкова свои съграждани в тая хумореска (разр. м.)... Защото под Мичо Бейзадето, Иванчо Йотата, хаджи Смион, Иван Селямсъзът, Карагьозоолу, господин Фратю, Мирончо, поп Ставри, г-жа Нимфидора, Евдокия, Соломония, Секла, Евгения, Полидора, Мунчо, Миал Пандурсинът се крият... живи типове които всеки можеше да познае по онова време. "1 По-късно в едно свое писмо до С. С. Бобчев от март 1888 г. по повод романа си „Нова земя" Вазов споделя: „Пиша ред разкази по наший политически и обществен живот - от Освобождението до последнята криза, погледнато от разни страни. Но, nota bene: те не са повторение ни на „Митрофана", ни на, Чичовци", ни на другите ми прозаически работи (...) Те имат по-художествена виработка и по-реалистически и трезви задачи." Приведените факти са любопитни освен със собствената си стойност, но и с нещо много по-важно с това, как авторът като жител на времето си чрез мате риала, който подбира, и неговата художествена обработка по вторичен път сне ма неговия естетически код, как при сложното сплитане на тип творец и тип възприемател се оглежда донякъде естетическата ситуация, в която възниква произведение като „Чичовци". А то в много отношения попада „покрай", дори излиза „извън" някои общоприети класификации и нормативни оценки. Това, което става ясно от свидетелствата на самия автор (косвено възприе мател на „Чичовците“), можем да сведем до следното: - жанрова неуточненост, която отговаря на действителната жанрова „нестандартност" на произведението; - манипулиране на обектите от действителността със средствата на комич ното „снижение" и съответно съзнателно търсене на въздействието му в сфера та на забавно развлекателното и на психо-разтоварващото;