По страниците на литературни списания от Франция, Полша, Югославия, ГФР, Италия, Австралия, Канада

Френското издателство за марксистка литература „Едисион Сосиал" (Париж) е публикувало колективен труд, озаглавен За марксистка критика на психоаналитичната теория". Автори на труда са Катрин Б. Клеман, Пиер Брюно и Люсиен Сев. Партиздат публикува неотдавна в превод на български език „Марксизмът и теорията на личността" от Люсиен Сев. Във встъпителните бележки към текста, който публикува „Ла Нувел Критик" (бр. 63), се казва:.. ... За марксистка критика на психоаналитичната теория ще рече, че в настоящия труд решително е докосната само част от проблемите, повдигнати от марксистката критика на Фройдовото дело и на развитието му до наши дни: исторически видено, може ли теоретичното дело на Фройд да бъде антропологически свър зано и съпричастно на историческия мате риализъм, Бихме извършили грешка, ако припишем на този сбор от текстове - и на техните автори, които са философи в марксистки смисъл на думата, догматични претенции, които им са чужди." Резюмирайки своите размишления върху Фройд, Катрин Б. Клеман пише: В нашето общество разпространението на психоанализата е безспорен факт едновре менно върху терена на теорията и върху терена на терапевтичната практика. Върху практическия терен психоаналитичната институция разрасна и се разнообрази, умножавайки леченията и вариантите около установения от Фройд модел. Върху теоретич ния терен четенето на Фройд е по-често подпомагано добре или зле от невероятно множество публикации около Фройд, около неговата личност и психоаналитичната теория. Това масово разпространение доведе до необходимостта да се вземе под внимание ефективното установяване на пси хоанализата в нашата култура, както и да почне да се мисли за нейната история, вече съществуваща повече от седемдесет години и богата с поучителни събития от идеологически характер. Този теоретичен разказ, ако може да употребим подобен израз, се опира върху личността на Фройд, който сега ни е познат с неговите трудности, с избора му и с неговите идеологически празнини. Отделено е най-сетне особено място на значението на Лакан (Жан Лакан, френски лекар, неофройдист, автор на трудове, третиращи в ново осветление проблемите на Фройдизма - Н. Д.) във френското психоаналитично движение. Той се разпростира в много изследвания, защото ориентацията, която е взел, основавайки своя собствена школа, му определя специфично място. Неговото четене на Фройд интересува марксистите дотолкова, доколкото Лакан успява да вложи във Фройд една митология и да изтъкне основната ос на Фройдовото откри тие: функцията на езика и културата. Защото такова е- казва Катрин Б Клеман - същественото, сърцевината на психоанализата: лекувайки истерията, Фройд е подчертал собствената ефикасност на езика и неговите начини на действие върху тялото: психоаналитичното лечение. което се изработва, като се изхожда оттук, се развива изцяло върху полето на езика, няма друга намеса освен намесата на езика и засяга индивида в неговия език. Тази прак тика е напълно индивидуална в аналитичното пространство, върху дивана на психоаналиста анализираното лице (сюжет) е единствено със своя език, който психоаналистът му възвръща: обаче езикът не съ ществува вън от социалната и културната функция, чрез която се упражнява, и това, което се развива в затворено поле, отразява деформирано обществото и мястото, което то приписва на този, който говори. Посред ством въпросите на езика, за неговото функ циониране, за неговата ефикасност се поставя трудната алтернатива между инди вида и масата. Психоанализата се занимава малко, дори никак със социалните отноше ния или по-скоро тя не вижда как тези отношения определят нещата, дори субективната преживелица. В заключение Катрин Б. Клеман пише: Нашата работа - на марксистите - е да можем да разберем необходимостта от Фройдовото откритие върху плоскостта на езика, на културата, на терапевтиката: да излезем от стерилността на една конфронтация, за да обмислим като марксисти едно ново поле, полето на субективността."