По страниците на литературни списания от СССР, Полша, ГФР, Франция, Белгия, Италия

Последните броеве на сп. „Вопросы ли- тературы" за 1972 г. отделят широко място на историческата дата - 50-годишнината на СССР. Юбилейните материали заемат голяма част от кн. 10 и 11 и запълват изцяло Кн. 12. В тях са отразени преди всичко постиженията и опитът на съветската лите ратура. В дните на всенародния празник редакцията на списанието прави равносметка на развитието на съветската литература за половин столетие. За тази цел тя се обръща с въпроси към писатели, учени и литературоведи от всички съюзни републики. Отговорите на писателите и преводачите, направени на основата на собствената практика и на опита на приятелите по перо, по интересен начин потвърждават изводите на учените и критиците, като в известна сте пен ги конкретизират. Значението на прево- даческото майсторство особено подчер тава Лев Озеров. Припомняйки интересното изказване на грузинските поети, че по пре водите на Пастернак те по новому видели природата на метафоричността на родната поезия, Л. Озеров пише: „Преводната лите- ратура има двойно влияние върху литературния процес. Първо, за литературата, на която се превежда авторът. Второ, Литературата, от която се превежда произведението. Този въпрос у нас е слабо раз- работен. А той представлява голям теоре тически и, разбира се, практически интерес." В кн. 12 е поместена статията на доктора на филологическите науки и автор на редица книги по проблемите на литературата на народите на СССР Г. И. Ломидзе „Източ ници на единството". Една от задачите в развитието на социалистическите литератури, пише той, беше да се преодолее грамадният разрив, съществуващ между националните култури в съветската държава. При това така наречените „изостанали" култури до гонваха по-развитите не по пътя на изку ственото „Възпиране" на последните. Не, напредналите култури се движеха напред свободно и стремително, а другите също интензивно растяха. Възможността за техния интензивен ръст се обуславяше от ре дица причини, между които нереализираната сила на собствения художествен потенциал, потискан в експлоататорското общество, и главно, че в социалистическото общество сдържаната от векове народна енергия намира, своето единствено русло. „Социализмът доказа, че примамливите художествени върхове са достъпни за всички народи, че у всеки народ съществуват неизчерпаеми възможности за естетическо изображение на живота.“ Остро критикувайки работите на така наречените „съветолози" в Западна Европа и САЩ, Г. И. Ломидзе утвърждава тезиса за диалектическото единство на социалното и националното. Методологически и полемически бележки на тема „Две нации и две култури“ - така е озаглавена статията на В. Осоцкий, поместена в кн. 10. Авторът съсредоточава вниманието си върху ленинските заслуги за създаването както на многонационалната съветска държава, така и на съветската многонационална литература. В кн. 12 в статията „Хоризонти, мащаби, критерии" (Проблеми на националното и интернационалното в литературознанието и критиката) В. Осоцкий отново се връща към проблема за методологията при изследването на литературния процес. В ста тията се анализират два големи колективни труда, излезли в навечерието на 50-годишнината на СССР: „Национално и интернационално в съветската литература" (1971) и сборникът от критически статии под заглавие „Единство" (1972). В посочените книги В. Осоцкий високо оценява плодо творното взаимопроникване и значителното разширяване на кръгозора. С проблема за проникновеното влияние на руската поезия върху поезията на народите на СССР, особено на гигантите на руската поезия Блок, Маяковски, Есенин, Твардовски..., се занимава Ал. Михайлов в статията „Хилядолистната книга на пое зията" (кн. 11).