психологията

Психологията на художественого творчество въобще и на литературного в част ност е област, сравнително най-слабо разработена от марксистко-ленинската наука за изкуството. До последно време в Съветския сьоз, страната, където главно се създаваше марксистко-ленинската есте тика и теория на литературата, по проб лемите на психологията на литературното творчество почти не еписано. Нещо повече дълго време тези проблеми не се поставяха като задачи за научно изследване. Това обстоятелство не можеше да не създаде известна празнота в науката за художествената литература и по-специално - в теорията на литературата. Изоставането в това отношение става още по-очебийно, като се вземе предвид, че на психологията на художественото творчество буржоазната наука отделя голямо Внимание и тъкмо в тази област тя е съз дала най-сложен лабиринт от безпочвени Философски спекулации. Разбира се, би било погрешно да се каже, че съветското литературознание не е направило нищо за изясняване пробле мите на психологията на литературного Творчество. Такава констатация би била невярна. Още за дореволюционного руско литературознание тези въпроси са представлявали значителен интерес. Достатъчно е да споменем сборниците „Вопросы теории и психологии творче- ства", издавани под реакцията на Б. Лезин от 1907 до 1923 г. в Харков, и големия кръг от проблеми, обхванати в тях, за да се убедим в истинността на тази констатация. Тези сборници, а така също и отделни книги, например трудове като тези на С. Грузенберг (Психология твор- чества", Минск, 1923 г. и „Гений и твор- чество" 1924 г.), ясно показват, че още тогава посочените проблеми, независимо от грешните методологични основи, на кои то са били поставени, са схващани като важна част от общата наука за литературата.

Поетическото наследство на Пенчо Славейков е благодатна тема за изучаването на творческия процес. Да се изяснят психичните функции на Сла вейковата поетическа личност с оглед на художествен текст, писма, документи, спомени и т. н. - ето една основна проблема, която стои пред нашите литературоведи. Тези функции определят основните психични звена на неговата творческа система, те изясняват психомоториката на поета, неговата творческа психограма. Обяснението на поетическото дело на Славейков не може да се постигне само в рамките на най-общите констатации и със средствата на една терминология, в чиито основни езикови структури-определения в повечето случаи няма достатъчно научно съдържание. Творческата система на поета, обяснявана в редица студии и статии, се нуждае, според мен, от преразглеждане.

Интересът на Михаил Арнаудов към психологията на литературното творчество се формира в началото на века главно по време на специализациите му във Франция и в Германия. Но като трайно направление в научната му работа този интерес се утвърждава с неговото избиране за преподавател в Софийския университет (1908). След този период на „натрупване" са първите му статии изследвания по психология на творчеството: „Поетът като наблюдател" (1911), „Към психографията на П. К. Яворов" (1913), „Развой на литературната пси хология" (1916) и др. М. Арнаудов разработва психологията на творчеството не като самостоя телна научна дисциплина, а като дял от литературната наука“, предмета, зада1 чите и състоянието на която излага в труда си „Увод в литературната наука". Според този труд „предмет" на литературната наука е самата литература", схваната като „словесно произведение, което никне от творческо настроение и има художествена форма"2 Това определя двата „главни белега" на литературата като предмет на специално изследване: един психологически" - продуктивното състояние, „вдъхновението", и един, естетически", който се отнася до външната, езиковата страна" на готовото дело. „Без творческо настроение и без художествен стил - пише М. Арнаудов - не може да се мисли ни едно истинско произве дение на литературата. В този смисъл литературната наука може да се схване по същество" като „наука за принципите на творчеството" 3 й От така очертания „предмет произтичат задачите на литературната наука. Първата задача се отнася до „психологията на творчеството" в качеството на теория за духовен живот и творчески процес у литературната личност". Втората задача е в областта на литературната морфология“, която държи сметка за „класификацията" на литературните произведения по род и вид, за тяхното „потекло“ и за „насоките на изображението" в литературата като цяло - лирика, драма, епос. Но наред с необходимостта да се разкрият „механизмът на творческия дух", възникването на литературните произведения и формално-стилистич1 М. Арнаудов. Увод в литературната наука. Задачи - история - съвременно състоя ние. С., 1920. 2 Пак там. с. 3. Пак там, с. 6. 4 Пак там, с. 17. ните им качества и особености трябва да се държи сметка и за „първите причини" и „крупнейши явления“, които обуславят създаването на едно или друго произведение на изкуството и израстването на един или друг творец. Тук встъпва в своите права „философията на литературното развитие". С други думи, задачите на литературната наука се свързват главно с „психологията на творчеството“, с литературната морфология“ и с „философията на литературното развитие".

Идеята да се позанимая с въпросите на психологията на творчеството дойде колкото неочаквано, толкова и закономерно, когато работех в архива на писателя Георги Караславов. Пред мен стояха грижливо изписани с години, неподредени тефтери с лични бележки, наброски, ръкописи на излезли произведения, писма, малки листчета със сюжети за бъдещи творби. И все пак, трудно беше да се доближа до „тайните“ в творчеството на писателя, до неговата „светая светих" без знание за това, какво представлява творческият процес, какво включва той, кои са неговите етапи? Обърнах се към научната литература, към теорията, но там съществуваше такъв разнобой от мнения по най-важния въпрос за предмета на тази наука, че се налагаше или да избера едно от гледищата, или да изведа и своето разби ране с оглед натрупаното познание. Нека още в началото отбележа, че предметът на всяка наука визира ней ните параметри, нейната специфика, а обектът - човекът и външният свят, е общ за науката, за познанието. Първото затруднение в психологията на творчеството идва от употребата на множеството психологии - психология на изкуството, психология на художественото творчество, психология на литературното творчество, психология на творчеството и т. н. - всяка претендира за самостоятелна наука, без определяне на специфичното в нея. В исторически план първите опити за изясняване психологията на творчеството започват някъде към края на XIX и началото на настоящия век и се осъ ществяват в лоното на идеалистическото направление на философията и пси хологията. Особена популярност получават фройдизмът и бергсонизмът. Използуването на някои постановки на австрийския физиолог, неврофизиолог, психолог, лекар и психиатър. 3. Фройд в психологията на творчеството може да се видят и днес в отделни разработки на някои буржоазни учени. В сравнително новата работа на Ян Галиот например се поддържат Фройдовите схващания за творчеството, че то е своеобразно освобождаване от вътрешните импулси и установяване на равновесие след дадена конфликтна ситуация, в която се е намирал Азът. Или: „Творчеството не е отражение на действителния свят, а на конфликтната ситуация, в която се намира субектът, който чрез тези представи (представите в творчеството (б. м. - 3. А.) се опитва да възстаНОВИ единството на Аза "