Преводната художествена проза през миналата година (западни и неславянски литератури)

Когато се опитах да намеря обобщителен модус за настоящата тема, неволно, но настоя телно в съзнанието ми заседна знаменитият „афоризъм“ на Козма Прутков: „Невъзможно да се обозре необозримото.“ През двата месеца, които и посветих, купищата книги, стоварени в подножието на работното ми бюро, ми действуваха по-скоро потискащо и обезсърчаващо, защото те съставяха нормалния ми годишен капацитет за прочит (а вероятно има хора, които и за десет години изчитат по-малко книги)... Така че нека ми бъде позволено да започна с една необходима уговорка: настоящият доклад ще бъде по необходимост лишен от достатъчна изчерпателност. Някои книги (а мисля, че сред тях ще има и много добри, заслужаващи внимание) няма да бъдат дори споменати. Предварително моля за извинение всички колеги, които ще счетат, че не е обърнато достатъчно внимание на усилията им, че преводите им не са оценени по достойнство. Дали техният упрек ще бъде мълчалив или явен, е все едно. Аз ги разбирам и им давам право още отсега. Но, както казват древните: „Dixi et salvavi animam meam, dixi et animam levavi." B От само себе сиси се разбира, че оценката на едногодишната продукция на преводната худо жествена литература не е и не може да бъде оценка само на книгите, които я съставят. Взета съвкупност, преводната художествена литература е съществен елемент от цялостната културна политика на партията, мощна идеологическа съставка в единния комплекс художествена култура естетическо възпитание, който в условията на изграждането на зрялото социалистическо общество ще придобива все по-голямо значение. И Нека припомним, че почти всекидневните опашки пред книжарниците, които така поразяват въображението на чужденците (та България е комай единствената страна в света, в която има такъв естествен и ненаситен глад за книги!), са по правило за новоизлезли преводни книги. Почти не са ми известни случаи книгофилите да се тълпят, за да си купят романа на известния български писател или стихосбирката на поета..., но нека не ги назоваваме. Нямам намерение да разглеждам сложната диалектика на взаимодействието между родна ичужда (преводна) литература. Не може да не се отбележи обаче, че каквито и да са перипетиите 98 на това взаимодействие, преводната литература никога не остава „чуждо тяло" в целокупната национална литература, тя се асимилира, интегрира, става органична съставка от всяка национална култура. Това са естествени, органични процеси, които обогатяват културата на всяка нация и я приобщават към световния общокултурен процес. Нация, която се самоизолира и самоогражда от въздействието на чуждата литература и култура (да припомним само печалния опит на китайската „културна революция" в края на 60-те години), се обрича на безплодие и духовна нищета.