Библиографски раздел

Първият роман на Блага Димитрова

Free access
Статия пдф
1303
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Изявила поетичната си дарба в няколко стихотворни сбирки, Блага Димитрова с романа „Пътуване към себе си" навлиза и в белетристиката. Нейните творчески сили получават тласък от преломния момент - 9. IX. 1944 г., който съвпада с нейната младост. Тя с жар се включва в общото строителство - уча ствува в бригадирското движение, а през 1952-53 г., почти две години прекарва на строежите в Родопите. Творчеството и е жив отглас на видяното и преживяното. Романът й не бива да се разглежда откъс нато от поезията й - той е органически свързан с нея. Строителството и неговите герои са обект на изображение и в поезията, и в романа. Това особено важи за сбирката Песни за Родопите", която в известно отношение е подготовка към романа. От него блика същото основно настроение - обич към отечеството и към човека, вяра в бъ дещето, възхищение от новите хора, които творят това бъдеще. Тя често противопоставя тежкото и тъжно минало, историческата съдба на нашия народ на настоящето, а още повече на очакваното хубаво бъдеще. В тази сбирка се мяркат вече първообразите на някои от героите в романа.

Георги Димитров - образ, вдъхновяващ и задължаващ. Анкети с Георги Караславов, Камен Калчев, Божидар Божилов, Блага Димитрова, Любен Станев

Free access
Статия пдф
1822
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Другарю Караславов, Вашата книга „Срещи и разговори с Георги Димитров" беше едно от първите издания, които се появиха в чест на деветде сетгодишнината от рождението на народния вожд и учител. Кои са вътреш ните творчески фактори, които Ви доведоха до нейното създаване? Следил съм в течение на дълги години живота и политическата дейност на Георги Димитров и винаги съм смятал, че за този изключителен българин и комунист трябва да напише всеки, който има впечатления от него, който е общувал с големия човек и ръководител. В този смисъл и аз съм от „облагодетелствуваните“, тъй като животът ми предостави възможността да бъда близо до него, да го наблюдавам. И то в някои твърде интересни и напрегнати политически моменти в първите години след установяването на отечественофронтовската власт. Сметнах за свое скромно задължение да дам гласност на впечатленията си. - Трудно е да се определи жанровата принадлежност на Вашата книга. Тя се опира на лични спомени, на водени записки от речи и разговори, но съ щевременно в нея мемоарното начало е допълнено и от ценни сведения за ця лостната обстановка в страната по онова време, обогатена е и от по-широки характеристики за Георги Димитров... - За мен това са очерци и репортажи. И в случая не е толкова важно да се определи жанрът, колкото съдържанието на книгата. По мое убеждение в нея съм дал някои оригинални и интересни черти от образа на Георги Димитров като човек и политически ръководител. Вярно е, че вече се появиха и други ценни книги за него, но смея да твърдя, че аз пръв се опитах да дам едно цялостно впечатление за проявленията на личността му в процеса на стри класови и политически сблъсквания. И отношението му към хората в тези 44 ЛОВИЯ. - Оше тогава ли у Вас залегна мисълта да напишете нещо за Георги имитров? - Още тогава аз имах ясно съзнание за величието му. Впрочем още след Лайпцигския процес за мен, пък и не само за мен, той беше вече историческа личност, революционер от световен мащаб. Знаех, че ще остане във вековете като пример на борец за правда, за тържеството на комуни стическата революция. И затова после, когато го придружавах и имах въз можност да разговарям с него, да слушам речите и мъдрите му напътствия, аз си записвах словото му. Знаех каква непреходна стойност има и ще има то. На времето бях намислил да напиша книга само за погребението на Георги Димитров. Но тези мои планове по служебни причини не се осъществиха. Ала бележниците, които съм изпълнил по време на погребението, също пазя. В тях има само мои лични впечатления. Например в един от бележниците аз описах около 2000 венци от страната и чужбина, които бяха разположени във всички помещения на Народното събрание. Погребението на Георги Ди митров - това беше един уникален израз на преклонение от страна на нашия народ и на всички честни хора в света към неговия титанически образ на борец, герой, патриот и интернационалист. Сетне допълних книгата си с две глави - Вестта“ (за смъртта му) и „Скръбта“ (за кончината му). Колкото и наглед да не се пасват тези две глави към останалите глави и спомени, смя там, че те допълват общата картина, която целях да дам в книгата си. B Като пишех „Срещи и разговори с Георги Димитров“, впечатленията главата ми бяха още така силни, че аз малко ползувах бележниците си. Още помня неговите жестове, всеки неповторим израз на одухотвореното му лице. И ако бях художник, бих го нарисувал в интересни положения.

Профили

Библиографски раздел

Блага Димитрова

Free access
Статия пдф
3135
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Блага Димитрова измина дълъг път в българската поезия. Много и различ ни епохи от нашия обществен и духовен живот участвуваха във формирането на нейната личност и творчество - крушението на „света от вчера", предизви кан от Втората световна война, социалната буря на Девети септември 1944 г., летният младежки кипеж на бригадирското движение, мрачната култовска зима от 50-те години, живителният пролетен вятър на Априлския пленум, културният разцвет на 60-те години, зрелият интелектуализъм и контактът с чуждестранни духовни феномени от 70-те - 80-те години. Бл. Димитрова винаги се е стремила да бъде в крак с времето и затова множество събития от вечно менящия се образ на света оставиха следи в нейната лирична биография. За нея поетичното изкуство е път през годините, представа за движението на човека през пространствата на живота и епохите на историята. Като малцина български лирици Бл. Димитрова успя да създаде поезия от всяка своя възраст, от всяко преживяване и пъ туване, от всяка нова стъпка на своя вечно търсещ дух. В този смисъл едва ли има друг наш съвременен поет, у когото понятията „жизнен път“ и „творчески път" да съвпадат до такава степен, с такава неотменна последователност. Бл. Димитрова отдавна нарече себе си „сама жена на път". И ние и повяр вахме, и тази фраза даже стана част от всекидневната ни реч. В нея поетесата вло жи цялата дързост на своята романтична натура, цялата си болка и тревога за женската участ „във тоя свят все още мъжки“. Навярно все още не са престанали някои иронични усмивки спрямо подобни декларации. И това е съвсем естествено, защото нашият свят е „все още мъжки" и по всяка вероятност ще бъде та къв още дълго време.

    Ключови думи