Иван Павлов

VIII международен славистичен конгрес се превърна в своеобразен преглед на постиженията на съвременната литературна методология и доказа все по-внушителния авторитет на славистиката сред световните литературоведски, езиковедски и исторически научни среди. Разнообразната тематика и значителният брой на участниците спомогнаха заседанията да преминат на високо професионално ниво, да се създаде градивен диалог между учени от цял свят, да се очертаят реалните завоевания на славистиката през годините, които изминаха от състоялия се през 1973 г. във Варшава Седми конгрес. В общата програма литературознанието бе представено внушително с около 280 до клада и съобщения, а немалко нови и интересни проблеми се появиха и при обсъжда нията. В духа на старите славистични традиции конгресът имаше един голям юбилей за обе динителен център. Учените-слависти допринесоха в дните, когато по цял свят се чествува 150-годишнината от рождението на Лев Н. Толстой, да се разширят и обогатят границите на толстоеведението, да се разгледа творчеството на великия руски творец в светлината на последните постижения на модерното литературознание. На пленарното заседание изнесе доклад М. П. Алексеев, председател на Съветския комитет на славистите, който очерта творческия облик на гения Толстой. Сложната диалектика в идейно-тематичното съдържание на делото на писателя бе изразена особено убедително и актуално чрез анализа на обществената дилема война- мир във възгле дите на твореца (К. Н. Ломунов, СССР - „Л. Н. Толстой - велик борец за мир") и чрез отражението на този възглед в литературната традиция (А. М. Адамович, СССР - „Лев Толстой и белоруската литература. Войната и човекът", Н. Е. Крутикова, Т. П. Заморий, И. Д. Бажанов, СССР - Лев Толстой и съвременният източнославянски роман" и др.). Имаше и „странни" опити за осъвреме няване наследството на великия хуманист. Според Р. Е. Макмастър, САЩ, значението на „Война и мир" е в рисуването на войната като 144 неизбежна, в оправдаването на робството. Все пак подобни реакционни трактовки бяха единични случаи. Сънародничката на Макмастър - М. Науман, като проследява влиянието на Толстой върху Хемингуей, изказа мнение, че общото между двамата е убежде нието, че животът е особено скъпоценен именно на бойното поле. Многократно и в другите изказвания бе подчертано вниманието на Толстой към моралните и художествените критерии. А. Семчук, Полша, говори за влиянието на Толстой върху полските писатели и отбе ляза, че такива творци като Сенкевич и Прус оценяват особено високохудожественото майсторство и поставят на втори план религиозно-морализаторските принципи в Толстое вата дейност. Насочването към етични аспекти в творчеството на Толстой, главно от страна на западни литературоведи, е в съ звучие с поредното усилие за синтез на литературни тълкувания с морални принципи и свидетелствува за отмиране на чисто фор малните търсения. Връзката между героя и природата е потърсена в екологичен план. Алчността и лекомислието на човека извращават не само неговия живот, но и равнове сието в природата (Н. Ли, САЩ - „Екологическа етика в творчеството на Л. Н. Толстой" и Л. Велева, България - Човекът и природата в творчеството на Й. Йовков и Лев Толстой").

Реномираното пражко издателство „Одеон" в продължение на десетилетия улеснява запознаването на своите многобройни читате ли с чуждите литератури чрез поредица от речници на писатели от Франция, Скандинавия, Азия и Африка, Италия, Испания и Португалия, Полша, Унгария, Румъния, СССР и Гърция. Сътрудничеството между тази продължаваща и полезна издателска инициатива и научната дейност на чехословашките българисти доведе до издаването на Речник на българските писатели в трихиляден тираж, чието съдържание и организация на изложения материал е обусловено от създадената вече традиция. Това не е книжарска илюстрация на издавани автори и книги от цял свят, Макар че преводната литература е важна част в дейността на „Одеон". Касае се за стабилен научен труд, който би могъл ка се използува както от научни работници, така и от широката читателска публика. Това първо по рода си подобно издание в ЧССР запълва до известна степен липсата на цялостен труд по история на българската литература в тази страна. Структурата на речника е подчинена на тези цели: обширен увод (82 страници), над 700 подредени по азбучен ред имена на писатели и важни литературни явления и накрая таблици, разглеждащи паралелно явле ния от историята, литературата и другите * Slovník spisovatelů. Bulharsko. I. Do- rovský, D. Hronková, L. Nováková, Z. Urban Praha, 1978. прояви на духовния живот. Налице е сериозно отношение към литература и изкуство (по думите на авторите) с хилядолетна история. Речникът се състои от обективни преценки, базирани на съотношението между двата традиционни полюса: форма и съдържание, разглеждани в светлината на марксисткото литературознание. Цялостна представа за ли тературния процес в България дава уводът на речника, основан на литературна и историче ска хронология от най-старите писмени паметници до литературния живот от средата на 70-те години на нашия век. Историческата основа е подчертана акуратно с фактологически встъпления към всеки литературен етап. Изложението е аргументирано съобразно с утвърдените норми за периодизация на бъл гарската литература. Изчерпателността на увода се подчертава от вниманието към подценявани понякога периоди, като литературния живот през византийското владичество, антифашистката литература през войната, а също и от раздела за детска и юношеска литература. Не е отминат театралният живот и развитието на драматургията може би под влияние на огромната роля на чешкия теа тър през националното възраждане. Още в самото начало се подчертава, че сред славянските страни България има най-старата, писана на собствен език литература, която става един от компонентите на европейската средновековна култура". Високо е оценена Търновската школа, „причинила голяма въл на на литературно влияние в книжовността на съседните славяни“. Въз основа на чешкия литературен опит е разгледана бароковата литература. Авторите констатират, че за разлика от Чехия сред българите реакционният, противореформационен елемент на барока не играе никаква роля. Въпреки че католицизмът не е имал дълбоки корени в България, то някои от българските писатели-католици могат да бъдат включени към най-добрите имена от световната барокова литература. Въпреки че фолклорът не е пренебрегнат, липсват трансформационните процеси между народно творчество и литература - основа на възрож денската ни книжовност. В духа на сравнителното славянско литературознание добре е очертано създаването на условия за пълноценна рецепция на чужди литератури у нас. Влиятелният чешки, революционен, между военен авангард вероятно е причина за насочване вниманието на авторите към септем врийската поезия и за интересното разделе ние на българската литература през 1918- 1939 г. на две основни течения: социалистически реализъм, разгледан жанрово, и хуманистично-демократично течение, включващо Н. Ракитин, А. Страшимиров, И. Йовков, Св. Минков и др. Уводът завършва с влиянието на Априлския пленум върху съвременните автори, изграждащи профила на днеш ната българска литература. На приносно ниво са и констатациите за засилването на интереса към светско четиво след походите на 147 кръстоносците из нашите земи, за началото на пътеписната и мемоарната литература с високо оценените спомени на славния войвода Панайот Хитов „Моите странствувания по Стара планина" и др.

На 6. І. 1981 г. почина Ладислав Щол, академик, директор на Института за чешка и све товна литература към Чехословашката академия на науките, дългогодишен главен редактор на сп. „Ческа литература“, член на ЦК на ЧКП. Изтъкнат литературен критик и теоретик, той принадлежи към поколението на Юлиус Фучик, Иржи Волкер, Витезслав Незвал, Бедржих Вацла век и др., посветили живота и творчеството си на изграждането на новата, социалистическчехословашка култура в периода между двете световни войни, като Щол продължи тяхното дела в годините на изграждането на развито социалистическо общество. Целият негов живот и творо чество са свързани с борбите на чехословашките комунисти, с първите стъпки на чешката социалистическа култура, с идеологическите борби от 30-те години, с антифашистката съпротива с изграждането на културата на социалистическа Чехословакия. Роден през 1902 г. в Яблонец на Ниса, Л. Щол отрано се включва в борбите на трудещите се. По време на следването си във Философския факултет на Карловия университет в Прага посещава лекции на Франтишек Кс. Шалда, Зденек Нейедли и по техен образец винаги подчертава значението на борческото културно наследство за възпитанието и развитието на личността на съвременния човек. Първите литературни опити на Щол датират от 1926 г., когато вли за в редовете на ЧКП, на която остана верен през най-критичните моменти от нейната история - през 1929 г., когато някои творци не разбират новия, болшевишки курс, започнат под ръ ководството на Кл. Готвалд, в годините на фашистката окупация и през 1968 г., по време на острите нападки на контрареволюционните елементи. Влиянието на Великия октомври и отражението на социалните стълкновения в буржоазна Чехословакия в съзнанието на младия комунист се съчетават с постоянен интерес към теоретичните разработки на класиците на марксизма-ленинизма. Дългогодишен редактор в комунистическия печат, през 1934—1936 г. той изпълнява важно партийно поръчение, работейки в Москва върху чешките преводи на Маркс и Енгелс. Престоят в Съветския съюз задълбочава неговата теоретична подготовка, а на дълбоката си любов към съветските хора остава верен през целия си живот. Още през 1931 г. казва историческите думи: „Основен въпрос за отношението на всеки образован и културен човек към днешния свят сега е въпросът за отно109 шението към Съветския съюз. Именно оттук започва последователният интернационализъм на Щол, проявяващ се в активното му участие в борбата за спасяването на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, чрез личния му принос в антифашистката съпротива. Интернационализъм не само в борбата, но и в сътрудничеството на литературния фронт. Щол се опира на постиженията на съветската наука, сочи значението на трудовете на Тодор Павлов, с когото го свързва лично приятелство, за развитието на чехословашкото литературознание. По време на консолидацията през 70-те години, вече като директор на Института за чешка и све товна литература, Щол препоръчва най-активна интеграция в научните изследвания и популя ризирането на литературите на братските социалистически страни. Един от резултатите на тази дейност е и издаденият през 1978 г. в Прага Речник на българските писатели, дело на чешки учени-българисти.

Establishing the food norm is perhaps the most important study in the Renaissance world. Its fluctuations are connected with the most significant change in regulations reaching the highest possible social context. The base change in the manner of feeding was connected with the fasting periods after the Bulgarians were converted into Christianity when the transition from one culture to another was realised. As a specific model of fasting in the Christian Orthodox community the behaviour of the Greeks whose Patriarchy was also the leading one for the Bulgarian Christians during the Renaissance. The fasting norm was observed and recovered by foreign travellers across the Bulgarian lands during this period. Fasting periods are the most stable religious ritual, which has remained essential in the Bulgarian mentality. During the period of the Turkish dependence the external signs of the Christian Orthodox church were strongly decreased. Some protection measures for preserving the fast were taken. A religious discourse was formed, nevertheless and it included some influences of ancient studies of Esculapus and Galaenus. By the respective food a given body status was achieved: prognosis and warnings to rule and regulate the body through following certain food and religious regime. This regime was based on a wide scope of hygiene, prophylaxis, feeding and labour habits. The food control grew into everyday control. Thus gradually a church and monastery discourse was formed based on the requirements of the Christian Orthodox church in order to keep the fast in the first place. The fast dogmas were gradually slackened in the 10th century due to the penetration of the ideas of the European Enlightenment from Serbia, Greece, etc. It is worth noting the food norms of the Bulgarian craftsmen's guilds as well as the introduction of Turkish administrative food portions and forms of Islamic charity, connected with the feeding of the population irrespective of their faith.