Виталий Озеров

През последните години съветската критика и литературознани се характеризират с много оживени торетически дискусии и творческ спорове. Своеобразието на тези спорове се състои в това, че се водят хора, които не стоят на противоположни политически и естетически по зиции, а от единомишленици по основното, които дискутират по едн или други проблеми и по възможните начини на тяхното разрешение Напоследък се разгърна оживено обсъждане на въпроса за многообра зието на формите и стиловете в изкуството на социалистическия реали зъм, за художествената условност, за съвременния герой. Полемиката положителния герой възниква не за пръв път, този проблем все още не намерил всестранно осветление в естетическата наука и в това обстоятел ство не можем да не видим сериозен недостатък на нашата работа. Н сега би бил явен анахронизъм спорът за това нужен или ненужен е по ложителният герой, трябва или не трябва да бъде той в центъра на вни манието на художниците социалистически реалисти. Участниците в со тоялите се в Съветския съюз творчески дискусии са единни в решител ната си борба против буржоазните писачи и ревизионисти, които на празно се опитват да осмеят и дискредитират героичния, утвърждаваци патос на социалистическото изкуство.

С голямо удоволствие ще изпълня молбата на редакцията на списание „Литературна мисъл и ще разкажа за плановете на нашето списание. Неотдавна „Вопросы литературы" публикува аналогично изказване на главния редактор на родствения нам литературоведчески орган в България др. П. Зарев и разменянето на подобен род информации е според мен практическо осъществяване на нашия литературен контакт. Можем да се надяваме - работите вървят така, че съветските и българските критици и литературоведи не само по-добре ще бъдат информирани за направеното от едните и другите, но по-често ще участвуват в общото разрешаване на някои изслед вани проблеми. Ето защо толкова по-важно е да се знае какви проблеми интересуват всяка от двете страни. Нашата работа през текущата година ще мине под знака на подготовката за предстоящия XXII конгрес на КПСС. Тъй като на конгреса ще се отчете важен исторически период и ще се приеме нова програма на партията - програмата на строителството на комунизма - това задължава дейците на литературата да разберат пътя на нейното развитие, по-дълбоко да се замислят за закономерностите при изграждането на великото изкуство на комунизма, за отличителните черти на това изкуство. Ето защо разделът „На съвременна тема", с който се открива всеки брой на нашето списание, трябва да бъде не само достатъчен по обем, но и остро проблемен, включващ статии от обобщаващ характер, анализиращи процеса на литературното развитие в условията на победилия социализъм. Запланирани са уводни статии във всеки брой за работата на критиците и литературоведите в съвременните условия; за съдържанието им дават представа заглавията: „Критиката и идеологическата борба“, „Критиката и животът", Социалистическата естетика - на ново равнище“, „Критиката и естетическото възпитание на народа". Статиите от раздела „На съвременна тема" следва да разглеждат постигнатото вече от литературата и да набележат по-нататъшни пътища за по-дълбоко художествено осмисляне на живота, за по-високо майсторство. В нашия план фигурират работи на теми: задълбоченото отразяване на съвременната тема от литературата (В. Сурвило), трудът и човекът (от М. Кузнецов), боевият съветски хуманизъм и абстрактният, съзерцателен хуманизъм (В. Озеров), проблема за изграждането на новия човек в литературните произведения (В. Баскаков), морално-етичната тема в изкуството (С. Коритная), Литературата и животът на селото (Ф. Светов), търсенето на нови форми в изку ството (С. Гайсарян), за гражданствеността на младата поезия (Р. Копилова) и т. н. Освен това ще бъдат публикувани прегледи за състоянието на отделни литературни жанрове: за прозата (Т. Трифонова), за публицистиката (В. Литвинов) и др. В редица статии и публикации смятаме да разработим важната тема за партийността на литературата и с конкретни факти да покажем колко плодотворно е партийното Ръководство на литературата, новите форми и методи, които с огромна полза партията прилага в днешните условия. Изобщо списанието вижда задачата си в анализирането на онези нови черти и особености на литературния процес и на целия ход на литературния живот, които се развиха особено много именно в периода на нашия живот, ознаменуван с решенията на ХХ конгрес на КПСС.

Литературознанието и литературната критика в Съветския съюз се намират на нов етап от своето развитие, който минава под знака на историческите решения на ХХ и XXII конгреси на КПСС. Сега са налице всички необходими условия за нов подем на литературната критика и наука. Те се определят изключително от благотворната атмосфера, която създаде в страната Комунистическата партия. Ликви дирането на култа към личността на Сталин, разгромът на антипартийната група предизвикаха бурно оживление в обществения и научния живот, в идеологическата работа. Програмата на КПСС, приета на XXII конгрес, вдъхнови съветските хора за нови творчески задачи, въоръжи ги за практическа борба за комунизъм, за комунистическа култура. Известно е, че култът към личността на Сталин нанесе големи вреди на идеологическата работа. В изказването си пред ХХІ конгрес секретарят на ЦК на КПСС Л. Ф. Иличов каза: „В обстановката на култа към личността теорията и обществените науки не можеха да се развиват плодотворно. Въпросът стоеше така: ще върви ли занапред теорията в крак с живота и ще осветлява ли пътя на практиката или тя ще закостенее ? На ХХ конгрес партията разреши този въпрос в полза на творческото развитие на марксизма-ленинизма". Тези думи могат да се отнесат изцяло и за литературата и изкуството и за литературната наука. На общото събрание на Отделението за литература и език при Академията на науките на СССР И. Анисимов изтъкна: „Литературоведите са напълно съгласни с тези думи, защото от собствен опит се убедиха колко трудно беше в началото на 50-те години да се подемат големи научни изследвания, неотложността на които властно се диктуваше от живота“.

1967 година е особена година в живота на съветското общество, на съветската литература. За нас петдесетгодишнината на Октомврийската социалистическа революция е и тържествен празник, и делови преглед на нашата работа, и определяне на нейните по-нататъшни перспективи. Пред изследовате лите на литературата са открити широки възможности за решаване на всички проблеми на художественото творчество в историческата проекция на полувековното развитие на новото изкуство, от изпитаните позиции на марксисткоЛенинската научна мисъл. Това напълно се отнася до списание „Вопросы литературы", което от месец април навлиза в единадесетата годишнина на своето съществувание. Всеки брой на нашето списание през 1967 г. ще се открива голям раздел „Пред 50-годишнината на Октомври“. Но и всички други мате риали по един или друг начин са свързани с петдесетгодишния опит на общественото и културно строителство, на борбата за социалистически реализъм.

Стремителен растеж - с тези думи бих охарактеризирал развоя на литеи литературната наука в Народна република България. все Пред нашите очи, с всяка измината година българската литература завоюва нови и нови идейно-художествени мен? постижения. С какво тя ме привлича лично ността В най-хубавите произведения разширяването на тематиката, задълбоче отделими на обобщенията, вниманието към психологията на трудовите хора са нестта на борбата, от чувството за исторически оптимизъм, от разбиране драматично- от жизнеутвърдителния патос. Именно такова чувство ме обзе мене, човека-неспециалист, но исрекрено обичащ българското изкуство, когато четях и препрочитах книгите на Д. Димов и Е. Станев, на Г. Караславов и К. Калчев, на Д. Талев и А. Гуляшки, на Д. Фучеджиев, Н. Хайтов и много други талантливи прозаици. Това, което казвам, явно не се отнася само до прозата. През май тази година се проведоха Дни на българската култура. В Централния дом на литераторите четоха свои стихове Е. Багряна, Л. Стефанова, М. Исаев, Н. Зидаров. Тяхната поезия покори слушателите със силата и яркостта на чувството, свързано с дълбока философска мисъл.