Куйо Куев

През последните десетина години интересът към въпросите на старобългарската литература значително нарасна и то както сред нашите, така и сред някои чужди учени. На първо място сред чужденците в това отношение стоят съвет ските медиевисти Д. С. Лихачов,,1 И. П. Ерьомин², Ю. К. Бегунов, Н. К. Гудзий, М. В. Шченкина, които в редица свои трудове осветляват един или друг факт от нашата стара литература, изказват една или друга преценка за явле нията и т. н. По примера на своите предшественици - старите руски слависти и познавачи на старобългарската литература - те се стремят да проучат добре фактите, да ги систематизират и въз основа на всичко това да правят съот ветните изводи и заключения. Този подход към явленията от развитието на старобългарската литература е напълно правилен и водещ към положителни резул тати. Затова и споменатите съветски учени могат да се похвалят с ценни постижения.

Владислав Граматик е най-видният представител на книжовния ни живот през XV в., и по-специално през втората му половина, когато грохотът на оръжията вече е отшумял и когато турските удари са насочени на запад от България. Макар досега да са писани редица статии и студии за живота и творчеството на Граматик, все още има много неразрешени или пък неправилно осветлени въпроси. От друга страна, всичко това не е събрано на едно място и по този начин образът на писателя не е очертан по-цялостно. При това положение налагаше се да се пристъпи към написването на по-цялостна студия, в която не само да се съберат разпръс натите в различните издания досегашни постижения на науката относно живота и книжовното наследство на Владислав Граматик, но и да се привлече нов материал, да се подложат на преоценка някои въпроси и т. н. В светлината на тези обстоятелства появата на труда на Георги Данчев е напълно оправдана.