Книжка-6

Всяко време, всяко общество, за да влезе в културната история на народа, има нужда между другото и от художествена документация. Историческите факти, колкото да са красноречиви, не дават живия образ на епохата, на човека, на жизнените отношения. Произведенията на изкуството, на първо място на литературата, остават като документи за духовното състояние на дадено общество, разкзват з а и против вътрешните борби в него, за особеностите на историческия процес. Така проблемът за съвременността изниква в пълната си острота, когато става дума за задачите на литературата, за проблемите, които съпътствуват развитието на литературата в дадено време, за писателя като творческа личност, свързана най-вече с въпроса: как да се разкрие в художе ствени образи най-широко, пълноценно, най-правилно и правдиво нашата съвременност?

Става дума за пътните писма на Найден Геров, написани през май-юни и октовмри 1846 година по време на завръщането му от Одеса в България, в Копривщица. Те не са обикновени писма и не случайно изследователите не могат и досега да установят точно до кого са адресирани. Те са „писма без адрес" и дори това, макар и външно на пръв поглед обстоятелство, ни кара да виждаме в тях не само факт от личния живот на Найден Геров, но и явление на българската литература от онова време. Защото всяко литературно произведение е своеобразно писмо без конкретен адрес и в това по-специално се изразява обобщеният характер на съдър жанието му.

Няколко критични статии, от които само две пряко засягащи литературата, два художествени превода и десетина записани народни песни ето цялото литературно дело, с което се представя Н. Бончев пред своите съвременници. Както се вижда, творчество твърде малко по количество, за да се разгърнат напълно възможностите на една надарена личност. И в същото време достатъчно, за да разкрие тя своя талант, знания и особености, да окаже определено въздействие върху обществото. От къде иде обаянието и значението на Н. Бончев, кое определя така неоспоримо мястото му в развитието на българската литературна критика? Повече от осем десетилетия неговият образ привлича вниманието на литературните историци. И винаги името му се е свързвало с началото на нашата критика, сочел се е като неин родоночалник и основоположник, първият й талантлив представител. „Статията му „Читалище"... - писа М. Дринов - смело може да се нарече майка на българската литературна критика (белетристическа и публицистическа)“. Тази идея, подхвърлена от сърдечния и неразделен другар на Бончев, се поде и разви сетне от почти всички автори. В нея има известна истина. Но мнението, че Нешо Бончев е първият български критик не се покрива напълно с историческите факти. Не тук е значението на Бончев и не тук трябва да виждаме неговата литературно-историческа роля и заслуга.

Разказът е една от най-трудните белетристични жанрови форми, която винаги поставя пред писателя свои специфични изисквания. До голяма степен това се дължи на своеобразния сгъстен строеж на този жанр. Значителната вътрешна обемност от една страна, и краткостта на изложението от друга, създават трудности при обработката на жизнения материал. Един отделен епизод трябва така да се заостри и обобщи, че в него да се оглежда голяма житейска правда. Всичко в разказа трябва да бъде стегнато, целеустремено, строго подчинено на основния замисъл. Но тази строгост и целеустременост не бива да води към схема, а краткостта да бъда за сметка на дълбочината и многообразието. И макар че разказът засяга само отделни страни от действителността, в него може и трябва да се чувствува пълноводното течение на човешкия живот. Своеобразният сгъстен строеж и ритъм придават на разказа една особена сила и гъвкавост. Истинският майстор може да отрази в разказа и най-нежните тонове на човешката душа, най-бурните конфликти на епохата, да разкрие вълнуващи и завършени човешки характери.

Напоследък в литературните издания зачестиха заглавия, които са колкото удобни, толкова и неблагодарни за автора на една теоретическа статия. Удобни са, защото могат да подслонят различни разсъждения по не съвсем сродни естетически въп роси. Лошото е, че читателят обикновено не намира в статията точно това, което очаква. Разбира се, и горното заглавие не прави изключение. Няколкото теоретически бележки не ще изчерпят нито определението на художествения метод, нито дори от делен въпрос, свързан с него. Единственото им оправдание е техният дискусионен характер.

Напоследък въпросът за предмета на изкуството се поставя все по-настойчиво. Той започна да заема все по-важно място в литературните разговори. Бяхме свикнали традиционния възглед, според който изкуството се отличава от науката само по начина на отражение на обективната действителност, като техния предмет се счита за един същ. Но ето че през последните години някои съветски автори обявиха този възглед за твърде ограничен, едностранчив и носител на вулгаризаторски тенденции в естетиката. Те отидоха по-нататък и се попитаха: в какво собствено се заключава предметът на изкуството? Щом всички признават, че изкуството е форма на познание, различна от научната форма на познание, то от какво се обуславя това различие? Дали спецификата на формата на отражение в икэуството не се обуславя от наличието на специфичност неговия предмет?

Публикуваното по-долу писмо е нов (към досега известните) документ за живота на Алеко Константинов в Одеса, дето учи в т. н. Новорусийски университет (1881-85 г.). Това е период съвсем непроучен, с най-малко установени биографични и литературнотворчески данни. Ето защо намереното писмо еоще един ценен източник за проуч ване на биографията му. 2 От него се долавя: 1. Че седемнадесетгодишният Алеко, връщайки се да продължи си в братска Русия, вече носи в себе си съзнание на „млад писател". образованието 2. Той не одобрява модата" по онова време у някои свои млади сънародници да писателствуват. И има защо. Мнозина не владеят прилично даже родния си език, а и по руски се изразяват с речника на файтонджията, затова съчиняват „повести" от рода на „Три години в братската" Русия". 3 3. В противоположност сякаш на това съчинителство, в края на писмото (на гърба на листа) Алеко привежда на своя адресант собствени скици“ от пътуването си с парахода за Одеса. Отделните части са разграничени една от друга с многоточия. Ако трябва да се оценяват тия, скици" в художествено отношение, следва да се каже, че писаното - плод на фантазията на автора - представлява един от многото юношески опити на перото му да създаде весела картина, хумористичен портрет на героя разказвач, като привлича в диалога колоритни народни думи и изрази.

Има два вида литературни историци. Едните идват в литературната история с много знания, често пъти с голяма ерудиция, владеят безчислено количество факти и могат всеки момент да ти кажат и най-незначителната дата из живота на най-незначителния писател. Тези упорити труженици знаят наизуст цялата библиография по въпроса и могат безпогрешно да те осведомят за всички спорове около него. Те биха с часове ти обяснявали този автор какво смятал, онзи какво отхвърлял, но попиташ ли ги за тяхното собствено мнение, поискаш ли им да ти направят самостоятелен анализ на някоя художествена творба, да ти разкрият нейното идейно-художествено съдържание, те изпадат в неудобно положение и виждаш, че цялата им солидна фактология се оказва безпомощна пред най-важното.

Михаил Димитров има несъмнени заслуги като изследовател на българското Възраждане и по-специално като познавач на революционното дело, идеологията и творчеството на Христо Ботев. Неговите трудове за Христо Ботев имат характер на принос в българската наука. През последните четири години българ ските историци на обществената мисъл на правиха много за усвояването, изучаването и оценката на творчеството на великия народен деец Любен Каравелов. Известно е, че недостатъчното познаване на Това творчество водеше до неточна и тясна характеристика на възгледите му. Изли зането на „Избрани съчинения" в три тома (1954-1956 г.), където за първи път е представена публицистиката и литературната критика на Каравелов, изследванията на Г. Караславов, проф. А. Бурмов, проф. П. Златарев, проф. Н. Кондарев, Цв. Минков, Илия Конев спомогнаха до голяма степен да се определи правилно истори публицистиката на Любен КараВело в (1860-1869). Издирил и подготвил за пе чат Ми хаил Димитров. София, 1958. ИзДание на Българската академия на науките, 687 стр. 8 Литературна мисъл ческата роля и действителните

Богомилското движение е една от големите прояви на нашия народ в неговия исторически живот. Въпреки че научната литература върху него е извънредно богата, все още ред важни въпроси из историята му остават за изследване и разрешаване. Всяко ново проучване в тази насока заслужава похвала, особено ако то изнася нови материали и съждения. В центъра на научните изследвания досега съвсем естествено се е наблягало върху самото учение на богомилите - главният стремеж е бил да се изяснят възмож но по-пълно техните мирогледни идеи: религиозни, социални, политически. В миналото преобладаваха изследвания, които диреха и изтъкваха предимно религиозните схващания в богомилското учение, а се премълчаваха неговите социално-политически идеи. В най-ново време тази едностранчивост е отстранена. Сега богомилството се разглежда преди всичко като силно социално-политическо движение на българските селяни, водещи борба срещу своите притеснители - светските и духовните феодали.