Славянските литератури в български превод през 1980 година

Уважаеми другарки и другари, Иван Цветков * Винаги е много рисковано да се правят някакви категорични изводи и обобщения за преводната литература, погледната само в рамките на една година, та дори тя да е най-плодоносната. Всяка година в духовния живот продължава започнатото през предшествуващите години ипредставлява мост към следващите. Навлизането на преводната литература, нейното усвояване от националната култура винаги епроцес по-малко или повече продължителен, с по-дългосрочни цели и перспективи, продиктуван от по-широки концепции и виждания - поне в рамките на една епоха, каквато е нашата, социалистическата. Именно развитието на нашата култура в епохата на зрелия социализъм, неимоверното разширяване на нейните хоризонти, непрекъснатото нарастване на духовните потребности на нашия съвременник определят в крайна сметка и все по-растящата жажда за усвояване на чуждия опит и проблема за избирателността, за избора на онова, което искаме да прибавим към нашия опит. Безспорно и тук най-вярното, найкомпетентното познаване на чуждите литератури, на техните истински достижения, на новите тенденции в тях, проявата на висок критерий и вкус дават най-богати и ефективни резултати, допринасят в най-висока степен за обогатяването и по-интензивното развитие на нашия културен живот. Има епохи в нашето историческо развитие, които са били необикновено отворени за чуж дите литератури, за световния художествен опит. Такава е била епохата на нашето Възраждане, епохата на формирането на нашата национална култура. Днес ние отново преживяваме години на най-тесни духовни контакти, на взаимно обогатяване особено в границите на социалистическите култури и литератури, без да издигаме каквито и да е бариери за общуването с другите литератури. Сега обаче нашата култура и литература в известен смисъл се отплаща за онова, което е използувала в миналото от другите народи, все по-активно участвува в международния културен обмен, все по-реално присъствува с преводи в културния живот на много страни. Само като пример ще посоча руските преводи на наши съвременни писатели, присъствието на Емилиян Станев и Йордан Радичков в реномираната поредица „Майстори на световната проза". След този необходим увод искам да отбележа, че макар темата на моя доклад да обхваща всички славянски литератури, главният акцент в него ще падне върху руската класическа литература и съвременната многонационална съветска литература.