По страниците на литературни списания от Полша, ГДР, ГФР, Франция, Англия, САЩ, Австралия

Кн. 4 от „Паментник Литерацки" ни поднася наред със студии за полски писатели от миналото - Ян Кохановски и Казимеж Бродзински и изследвания върху творчеството на Вилхелм Мах и Витолд Гомбрович. На Витолд Гомбрович епосветена този път цялата рубрика „Преводи“, където са поместени студиите на литературния кри тик, полонист от Загреб Здравко Малич „Литературните фейлетони на Витолд Гомбрович", на френския литературен критик Франсуа Бонди „Витолд Гомбрович или дуелите със семките на полския шляхтич", на италианския критик Цезаре Сегре „Хаос и космос у Гомбрович" и др. В предговора към тези студии, написан от Михал Гловински, изтъкнатият полски литературовед подчер тава, че починалият преди няколко го дини Гомбрович е постигнал вече световна известност. Успехът му се дължи според Гловински, на това, че той е задоволил назрялата преди 60-те години в Европа „нужда от недискурсивен интелектуализъм". Вместо да „разсъждава на тема", Гомбрович поставя проблеми и ги разглежда с помощта на гротескни ситуации, създадени от него образи, своеобразен език и стихията на пародията. Гомбрович не се включва в „ангажираната литература" от 40-те години, предлагана от екзистенциалистите, но не приема и откъсването от всяка идеология, характерно за „новия роман". Той търси трети изход. Обединява в своите творби гротескното преувеличение със старите похвати на „архаичното“ предаване на фабулата и въвежда като задължителна категория не трагедията, а играта. Основни идеоло гически категории у него стават младостта и незрелостта. Всяка зрелост е за него загубване на творческите възможности, а всяко изпълнение - самоосъждане на без- плодност. Живял дълго време в Аржентина, той обвинява Борхес, че подпомага страната си да усвои европейската култура, вместо да изрази аржентинската незрелост, което било най-важната задача на аржентинската литература. По-късно, пристигнал във Фран- ция, когато там се води борба между духа на Пруст и духа на Сартр", Гомбрович застава 100 на становището, че съвременната култура ни залива с потоп, който е не по-малко опа сен от природните стихии, и че срещу това заплашващо ни изобилие можем да се за щитим само с „гигантски смях", наистина страшен, но освобождаващ. Но докато полемичната и изобличителната стихия у Гом брович с успех атакува и разрушава съще ствуващите форми (на особено остри атаки е подложено семейството), когато писателят се опитва да гради новото, той създава само къщички от карти за игра". Първата студия, посветена на Гомбро вич, е от италианския критик Ренато Барили и носи заглавие „Сартр и Камю в Дневниците на Гомбрович. Авторът изтъква, че още в първата книга на Гомбрович - „Фердидурке", излязла преди войната, намираме всички типични мотиви на екзистенциали зма: защита на тялото и битието - срещу всевластието на идеята и разума, отхвър ляне на баналното в името на автентичното и т. н. Опитът на полския писател да отиде по-далеч и от Сартр, и от Камю, се изра зява в това, че той потапя в конкретния, осезаем живот всичко онова, което в тех ните уста е само отвлечено изказване". Сартр е според надходчивото определение на Гомбрович водолаз, който еизлязъл от големи глъбини, но е забравил да си свали скафандъра. Ужасната му маска, пригодна към голямото налягане, се е сраснала вече с лицето му." В критиката на някои становища на Сартр и на Камю Гомбрович изказва редица нови и верни мисли, но според Барили полският писател не еправ, когато смята, че към проблематиката на екзистенциализма е при бавил „сферата на незрелости", неизвестна не само на Сартр и Камю, но също и на Кир кегард, Ясперс и др. Зрелостта означава за Гомбрович избор на определено становище или форма, сиреч принуда, замръзналост и автоматизъм. Незрелостта епълна с примамлива прелест; тя ни кани да навлезем в открити пространства, където всичко е възможно, но благодарение не на интелекту алната свобода, а на неизчерпаемото разнообразие на жестовете.