По страниците на литературни списания от Полша, Югославия, Англия, Австрия

Последната получена от нас книжка на „Паментник литерацки" съдържа две ценни студии, посветени на Мицкевич. Първата е от известната полска теоретичка на литературата Стефания Скварчинска и носи заглавието „Мицкевич в кръга на идеите и постулатите на Sulzer." Авторката изтъква огромното значение на щателното издирване на четивата на Мицкевич и особено тези от Младежките му години, защото тъкмо те имат извънредно голямо значение за формирането на личността. Според полската учена проблемът за мястото на Мицкевич и не говата роля в процеса на развитието на европейската култура не може да бъде решен без този вид проучвания. Втората студия - от Дора Кацнелсон - е посветена на „Поезията на Мицкевич сред конспираторите от епохата на романтизма". Тя изнася твърде интересни факти, свидетелствуващи за широкото разпространение на революционните творби на поета сред организаторите и уча стниците на освободителното движение в Полша. Много от творбите на Мицкевич били преписвани на ръка, често без да се споменава заглавието им, и тайно разпространявани като апокрифна литература. Много от тези текстове се намират в архивите на австрийската и руската царска полиция, където били събирани като обвинения срещу арестувания революционер, понякога само допълнителни, но често и в ролята на единствено доказателство, заради което притежателят им бил осъждан на затвор. Януш Страдецки в очерка си „Обществе ни функции на авторските вечери, илюстрирани с примера на групата Скамандър поставя съществени въпроси из областта на Социологията на литературата. Той разглеж да дейността на групата „Скамандър" (тя е обединявала най-популярните поети между двете войни: Тувим, Слонимски, Ивашке вич, Вежински, Лехон и др.) като дейност на една своеобразна институция и се запитва каква роля за извоюване на доминиращо положение в обществото са изиграли организираните от групата авторски вечери, утра, сказки и други мероприятия, в които поетите са вземали участие като рецитатори на соб- ствените си творби. В рубриката „Проблеми на художестве ния език" са поместени студиите „Прагматични свойства на равнозначните изрази. Проект на схема“ и „За някои литературни функции на названията на музикалните инструменти". Най-голям интерес буди у нас рубриката „Преводи", посветена този път на широко разгърналата се на Запад дискусия как трябва да бъде интерпретиран сонетът „Котки" от Бодлер. Както е известно, Р. Якобсон и К. Леви-Строс са публикували през 1962 г. („L'homme", II, 1) подготвения от двамата литературен анализ на това стихотворение. Леви-Строс коментира това интересно явле ние на съвместната работа на двамата бележити учени така: ... . . един езиковед и един етнолог решиха да обединят усилия в стремежа си да разберат от какво енаправен сонетът на Бодлер, тъй като всеки от тях поотделно се е натъкнал на проблеми, които се допълват взаимно. Езиковедът забелязва в поетическите творби структури, които са поразяващо близки на тези, които разкрива пред етнолога анализът на митовете." Самата студия на Якобсон и Строс е така конструирана, че сякаш подканва към дискусия. Тя е разгърната теоретическа изява на методите на двамата учени, приложени към опи санието на конкретен текст. И действително тя предизвика дискусия, която трае вече десет години. „Паментник литерацки" поме ства седем студии от учени, които спорят по въпроса за най-правилния анализ на Бодлеровия сонет, като застъпват различни методологически тенденции. Така че в същност спорът се води за предимствата и слабостите на различните методи в литературознанието и затова е изключително интересен. В началото е поместено самото стихотворение на Бодлер в оригинал, художествен и бук вален превод. След него следва обширната студия на американския теоретик на стила проф. от Колумбийския университет Michael Riffaterre. Рифатер представя подробно собствения си метод на изследване, като го противопоставя на методите на Якобсон и Строс. Методът му е опрян главно върху проучването на реакцията на читателя, или, по-точно казано, архичитателя на дадения текст.