Моето поколение в литература от Георги Константинов

В литературата творческото дело на критика емного по-уязвимо от произведенията на писателя. На критика много по-често се налага да внася промени в своите преценки и виждания, отколкото на създателя на художествените ценности. В това отношение опасностите са още по-големи за онзи критик, който твърде често, темпераментно и неуморимо се е намесвал в литературния развой, споделял е свои мисли и впечатления. Вре мето не е твърде благосклонно към активната критическа намеса. Твърде бързо се забравят едни оценки, за да се приемат други. Сменят се едни литературни величини с други. Но ако всичко това го изисква ежедневната литературна практика, то в потока на времето дребното, незначителното избледнява, но вярната критическа намеса постепенно изпъква в своята цялост. Последователно, почти невидимо за литераторите, някакси неочаквано изпъква ръстът на литературния критик. Неговото дело, колкото и да е голямо, трудно получава веднага сериозно признание. Трябва да измине значителен период от време, да отпаднат ненужните прибързани писания, да прекипят страстите, да се уравновесят „плюСовете" и минусите" за даден автор, книга или литературно явление, за да изпъкне се риозното критическо виждане, правилното наблюдение, точният анализ. Тогава като цялостна отливка остава малка, но нужна за литературната история част от творчест вото на литературния критик.