Резюме
Както е известно, поезията на Н. Фурнаджиев и лирическите разкази на А. Каралийчев - сборникът „Ръж" - са сравнявани по образи, стил, светоусещане. Действително в метафоричния език на Каралийчев откриваме онова качествено ново отношение към действителността, което литературните изследователи на този период определят като „приземяване" на образа в противовес на символистичната поетика. Една формална съпоставка (която се абстрахира от контекста на цялото) между изграждането на образите у двамата показва, че и при Каралийчев те са изведени от основните реалии на природата и селския бит:
Кратките форми на лирическата проза и отношението поезия – проза в българската литература от 20-те години на ХХ в.
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:127-138Брой страници12ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Христина Балабанова
- Инверсия:
-
Е-поща
-
ИнституцияInstitute for literature, BAS
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеКакто е известно, поезията на Н. Фурнаджиев и лирическите разкази на А. Каралийчев - сборникът „Ръж" - са сравнявани по образи, стил, светоусещане. Действително в метафоричния език на Каралийчев откриваме онова качествено ново отношение към действителността, което литературните изследователи на този период определят като „приземяване" на образа в противовес на символистичната поетика. Една формална съпоставка (която се абстрахира от контекста на цялото) между изграждането на образите у двамата показва, че и при Каралийчев те са изведени от основните реалии на природата и селския бит: