По страниците на литературни списания от Полша, ГДР, ГФР, Англия, Италия

Първите две книжки на сп. „Твурчошч" от тази година ни поднасят новия разказ на изтъкнатия полски писател Юлиян Стрийковски „Сънят на Азрил“. Тази творба е ново завоевание на автора, дълбоко проникване в своеобразния свят на предвоенните еврейски среди от малките полски градове. Томаш Бурек в обширна студия-ре цензия разглежда три забележителни кни ги на полската литературоведка Мария Янион - „Романтизмът. Студии за идеите и стила" (1969), „Романтизмът, револю цията, марксизмът" (1972) и Хуманиз мът: познанието и терапията“ (1974). Бу рек представя и трите труда като важни моменти от дискусията, която Янион води с теоретическия анти хуманизъм" на Клод Леви-Щрос и Мишел фуко, със структу рализма, лишен от перспективата на „ан- тропологичния историзъм", с догматизма и позитивизма. Полската изследователка застава в тази дискусия на позицията, която защищава правото на хуманитарните науки да се стремят да интерпре тират и да разбират света. Хелена Заворска в студията си „Земя" анализира поезията на известната у нас и представена с томче избрани стихотво рения полска поетеса Ана Каменска. Заворска изтъква, че цялото поетическо дело на Каменска е едно преклонение пред вемята, природата и човека. От по-интересните материали в кн. 2 можем да посочим стихотворенията на Франтишек Халас, студията на Мария Янион „Готическата форма на Гомбро вичи и откъс от книгата на Александър Рогалски „Томас Ман. История на раз- витието на творческата му личност“. В кн. 2 е поместена и рецензия на излязлата наскоро в полски превод книга Ha Umberto Есо „Отворена творба. Форма и неопределеност в съвременните поетики". Рецензентът Збигнев Менцел подчертава, че концепцията на Еко се опира върху твърдението, прието от редица естетически теории начело с тази на Ингарден, че едно творение на изкуството е по принцип нееднозначно, т. е. подлежи на различни интерпретации. В този смисъл то си ос тава „отворено". За да долови значението на понятието „отворена творба“, Еко съз дава миниатюрен очерк по история на поетиките. Преломни моменти са тук проме ните във възприемането на изкуството. Тези промени се изразяват в постепен ното засилване на „субективния елемент в естетическото преживяване". Консума торът се превръща от пасивен интерпре татор в активен съавтор. От поетиките на необходимостта минаваме към поетиките на възможността. През Средновековието възприемането на творбата на изкуството еоще контролирано от художника. Пое тиките на алегоризма, които боравят с „обективизираната и институционизира ната символика", определят избора на определена интерпретация. Към творческо възприятие стимулира едва изкуството на барока. Но най-типичните барокови творби из областта на изящните изкуства скъсват с неподвижността на класическите форми на Ренесанса, принуждават зрителя към активност, към търсене на различни точки на наблюдение. Но тук все още от съствува съзнателната конструкция на теорията на „отворената творба". Според Еко тя се появява едва в символизма от втората половина на XIX в. Творбите на Верлен и Маларме, а по-късно на Кафка и Джойс - ето все по-съвършени примери на творби, програмирани като „отворени". Такива „отворени" творби се отказват от традиционния ред и хронология, за да станат „складове от неизчерпаеми значения". Според италианския теоретик на изкуството съвременното творчество на влиза в нов етап на своето развитие - по-нататъшно активизиране на консума тора. Сега артистът предава на публиката само отчасти обработения материал и прие мателят трябва да попълни неопределе ните места“, както ги нарича Ингарден. Консуматорът влиза в истински контакт с творбата: започва самостоятелно да мани пулира с даденото от твореца.