Делчев

Новата книга на Борис Делчев е посве тена изцяло на творчеството на поколе нието поети, родени между двете войни, повечето от тях разгърнали се творчески след Девети септември. Сам по себе си този факт говори, че тя има пряко отноше ние към жизнените въпроси на съвремен ната ни литература. Написана с вещина и аргументация, с интелектуален нерв, книгата чертае творческите физиономии на Веселин Ханчев, Божидар Божилов, Александър Геров, Иван Радоев, Александър Вутимски, Цветан Спасов. Делчев хвърля обилна светлина върху сложната проблематика и противоречивост на тяхната поезия, върху криволичещия творчески и граждански път на главните поети от поколението.

Достойнствата на новата книга на Борис Делчев - сборника с мемоарни очерци „Познавах тези хора откривам в три посоки: във вълнението, с което авторът общува с творците; в ерудицията на литератора критик; в добросъвестността на научния работник. И ако всички тези черти са изя вени и събрани чрез един толкова своеобразен жанр, какъвто е мемоарният очерк, то авторът би ни поднесъл - а в нашия слу чай е така - една интересна и ярка книга. Още повече, че тук понятието „мемоарен очерк е употребено твърде условно и не бива да се разбира в тесния смисъл. Предмет на -изображение не са случайни общувания или срещи, нито битови подробности, свързани с личността на разглежданите творци: по един пъстър начин в очерците на Борис Делчев съжителствува мемоарът с активно изя вената съвременна позиция; литературнокритически оценки се преплитат с художествена публицистика. Авторът не търси измеренията на моралните и литературни качества на свои те герои чрез конкретността на ситуациите. Неговата етична мярка е много по-обемна и многопланова, конкретната ситуация умело е вплетена като детайл от цялостен рисунък. С всеки фрагмент все по-ярко се откроява творчески профил върху съответен обществе но-исторически фон.

Преди около 20 години Борис Делчев написа статия за повестта „Земя" и постави заглавие „Мъките на реалиста". Без може би да подозира доколко това е валидно за самия него, критикът тогава подчерта: „Майсторите на изящни творби трябва понякога да се борят със собствените си увлечения, със собствените си предпочитания и схващания за света, за да постигнат художествена убедителност. Тези спотаени вътрешни мъки на твореца, много пъти недостъпни за окото на обикновения ценител, са неписаната творческа драма на повечето от големите писатели на миналото.“ Статията завършва с думите: „Ето защо, може да се каже, че повестта „Земя“ е ключ за проникване към идейната и творческа същност на Елин Пелин." Сега, когато Борис Делчев навършва 60 години, се питам - коя от досегашните му книги най-ярко говори за своя автор? Всяка негова творба разкрива черти от личността на критика. Още със своя дебют „Литературни въ проси" (1941, издание на книжарница „Нов свят“) той изяви своето политическо верую, а с голяма част от статиите в книгата „Мъките на реалиста“ (1954) показа, че твърдо следва линията на своите убеждения. Заглавието на една друга книга „С любов и ненавист“ (1958) напомня за темперамента на критика. А може би двата сборника - избраните произведения „Творци и книги" (1960) и „Литература - изкуство - критика" (1966), където са включени изказвания по въпросите на литературата, изобразителното изкуство и критиката - представят Борис Делчев най-добре, най-ясно очертават неговия творчески профил? Мисля, че найхарактерната книга на този наш авторитетен критик е„Познавах тези хора" (1968).

Той е от критиците, които приближиха критическия занаят до писателския труд и разшириха обсега на критическата дейност, без да заличават онази граница, зад която психологията на творчеството и характерологията на творе ца са вече психологическа характеристика на художествения образ. Неговите статии, книгите му, целият творчески път до „Познавах тези хора" е едно приближаване към стила, който днес твърдо можем да определим като „борисделчевски". Освобождаването от условностите и сковаващата конвенционалност на крити ческото, разбирано като тясно специализирана дейност, като изява на аналити ко-оценъчното в неговата чисто научна форма, не е обаче някакъв мъчителен акт, нито процес на трудни превъплъщения за Борис Делчев. В природата на този критик е естествената предразположеност към пластическо моделиране на изследвания обект. Подобно на ония учени, които пред лабораторния експеримент предпочитат динамизма на реалния процес, Б. Делчев с а м налага ония условия, онази обстановка, в която обектът на критическото изследване се чувствува непринудено, естествено. Но малко неточно е да се каже „търси" - критикът и сам създава тия условия, стреми се да предизвика „съдбата" в своя полза, т. е. да нагласи“ нещата така, че те да вървят по един предварително начертан литературен сценарий. Сам динамичен и изпълнен със завидна енергия човек, Б. Делчев не чака само случаят да го срещне с един или друг обект на критическия му интерес. Той умее наистина великолепно да използува и благосклонността на момента, щед ростта на мига. Но в повечето случаи творческата му слука е резултат на упорита и търпелива работа, на дотеглив и с нищо несравним по капризите си труд. Не говата памет на белетрист и импулсивност на поет облекчават, но не отменят мъките на критика. Повечето от портретите в „Познавах тези хора" ние дължим не на умението да изчаква, но на способността на критика да създава обстанов ката, в която портретуваният ще разкрие оптимално и пълноценно страни от характера си. Както вече казах, предразположението към пластическо изобразя ване е в основата на цялостната изследователска дейност на Б. Делчев, е характерна черта на критическата му методология. Още в първите си критически ра боти той въвежда като равностоен компонент на творческото изследване авторовото си „аз". Неслучайно наслов на една от книгите му става заглавието на ста тия, плод на общуване с обекта на критическо пресътворяване - С любов ненавист" е резултат от едно пътуване на Борис Делчев с Валери Петров в Италия. Ето как ни въвежда в този портрет авторът.