Борис Делчев на 60 години

Преди около 20 години Борис Делчев написа статия за повестта „Земя" и постави заглавие „Мъките на реалиста". Без може би да подозира доколко това е валидно за самия него, критикът тогава подчерта: „Майсторите на изящни творби трябва понякога да се борят със собствените си увлечения, със собствените си предпочитания и схващания за света, за да постигнат художествена убедителност. Тези спотаени вътрешни мъки на твореца, много пъти недостъпни за окото на обикновения ценител, са неписаната творческа драма на повечето от големите писатели на миналото.“ Статията завършва с думите: „Ето защо, може да се каже, че повестта „Земя“ е ключ за проникване към идейната и творческа същност на Елин Пелин." Сега, когато Борис Делчев навършва 60 години, се питам - коя от досегашните му книги най-ярко говори за своя автор? Всяка негова творба разкрива черти от личността на критика. Още със своя дебют „Литературни въ проси" (1941, издание на книжарница „Нов свят“) той изяви своето политическо верую, а с голяма част от статиите в книгата „Мъките на реалиста“ (1954) показа, че твърдо следва линията на своите убеждения. Заглавието на една друга книга „С любов и ненавист“ (1958) напомня за темперамента на критика. А може би двата сборника - избраните произведения „Творци и книги" (1960) и „Литература - изкуство - критика" (1966), където са включени изказвания по въпросите на литературата, изобразителното изкуство и критиката - представят Борис Делчев най-добре, най-ясно очертават неговия творчески профил? Мисля, че найхарактерната книга на този наш авторитетен критик е„Познавах тези хора" (1968).