Йежи Шлизински

Към най-крупните фигури на полския научен живот в края на XIX и първата четвърт на ХХ в. принадлежи изтъкнатият професор по история на правото от Лвовския университет, а през годините 1895-1896 негов ректор - Освалд Балцер (1858-1933). B Научните интереси на Освалд Балцер са много разностранни. Той е работил не само областта на историята на славянското и полското право. Той е бил отличен познавач на полските и чуждестранните архиви, изключително добросъвестен издател на източници, а също така и голям почитател на литературата. Той е превеждал фрагменти от „Илиада" на полски език, а „греховете" на неговата младост са остроумните комедии „Грижите на младия гос подар“ и „Конкурентите на госпожа Евдокия". Голям хуманист, горещ патриот и активен обществен деец, остър непримирим полемист, той е защищавал несправедливо атакуваните и последователно се е борил за законността и истината. В това отношение може би най-характерно за Балцер е решителният му отпор, даден на немския, иначе бележит историк Момзен, когато последният е нападнал, проявявайки краен шовинизъм, във виенския в. „Neue Freie Presse" през 1897г. борещите се за езиково равноправие чехи. Балцер е защитил не само атакуваните чехи, но и цялото славянство, а по-компетентен от автора на „Сравнителната история на славянското право" по това време не е имало Освалд Балцер спечелва голяма популярност във всички славянски страни. Той става член на всички славянски академии, а също така на много полски, както и чуждестранни - български, чешки, руски и сръбски научни дружества, почетен доктор на четири университета в Полша и на Карловия университет в Прага. Той поддържа сърдечни връзки с учени и литератори от цялото славянство и особено с много чехи, които високо са го ценели след достойния отпор, който той дава на Момзен. Сред тях са известни историци и историци на правото като Ярослав Бидло, който се зани мавал между другото с проблема за пребиваването на чешките братя в Полша, Яромир Че лаковски, Ярослав Гол, добре известният и в България Херменгилд Иречек, Карол Кадлец, Юзеф Мацурек, Лубор Нидерле, Бохуслав Ригер, както и поетът от школата на Ярослав Връхлицки, заслужилият полонофил и приятел на лужишките сърби Адолф Черни. Богатото научно наследство на Балцер става предмет на много аналитични и синтетични трудове, написани в най-различни аспекти, и то не само от поляци. В тази статия ще обърнем вни мание изключително на неговите връзки с българските научни среди, като при това се опираме преди всичко на кореспонденцията на основателя на Научното дружество в Лвов, съхранявана 1 Отвореното писмо до доктор Теодор Момзен, професор от Берлинския университет, по повод на неговия апел: „An die Deutschen in Österreich", поместен в „Neue Freie Presse" от 31 ноември 1897 г. № 1923 (Słowo Polskie, Lwów, 1897, nr. 272 от 20 октомври 1897). Отделен отпечатък е препечатан от „Słowo Polskie", Lwów, 1897. Освен това отвореното писмо ебило преведено на немски и чешки. 104 във Фонда на Ръкописния отдел на библиотеката на Националния институт „Осолински“ във Вроцлав. Този изтъкнат полски учен и защитник на славянските права е високо ценен и в България. За това най-ясно свидетелствува фактът, че по предложение на С. С. Бобчев и Г. Да наилов на 29 юни 1924 г. Балцер е избран за член-кореспондент на БАН, за което му се съоб шава с писмо от 11 юли 1924 г.3

Една от най-светлите личности в по-новата история на България е безспорно родоначалникът на българското национално възраждане, авторът на „История славянобългарская" - Паисий Хилендарски. Съществува вече богата литература за Паисиевата творба, за нейното значение в създаването на новата, възродена българска литература. Паисий е тема на многобройни аналитични очерци, статии и обширни научни и популярни трудове. За него са писали не само българи, но и много слависти от Изток и Запад. Настоящият преглед не съдържа оценка на делото на Паисий - неговата цел е да проследи рецепцията му в Полша през последните 60 години. „Словянски свят“ от 1912 г. помества анонимна бележка, в която съоб щава за чествуването в България 150-годишнината от завършването на Исто рията. Бележката съдържа биографични и библиографски данни за Паисий, привежда заглавията на отделните части в Историята, и изтъква във връзка със създаването й: „Подтиците, които са го (Паисий) ръководили при написването на Историята, идвали предимно, ако не единствено, от патриотичното чувство. Тежките условия в страната не са били благоприятни за научни исторически издирвания. Затова творбата на Паисий няма понастоящем научно значение, тя е исторически паметник на националните стремежи." В междувоенния период в Полша се появяват три очерци по история на българската литература, които отделят повече място на автора на „Славянобългарска история". През 1931 г. в Познан излиза малката по обем книга на полския Дипломатически представител в София Кажимеж Хофман, озаглавена „Българската литература“. Тя се появява две години след книгата на А. Брюкнер. Последната е доста непълна и съдържа оскъдна и не много точна информация за българската писменост. (Брюкнер е посветил на Паисий само едно изре чение.5) Очеркът по история на българската литература от Хофман няма научни амбиции. Авторът иска само да популяризира българската писменост, малко позната тогава в Полша.