Андрей Гуляшки

Нашата литература, която временно беше поизлиняла откъм произведения със съвременна тематика, отново насочва основното си внимание спрямо явленията на съвременността. И не по пътя на някакво си декретиране отгоре" - както се опитват да представят нещата у нас известни „теоретици" от Запада - а посредством спонтанното и вдъхновено участие на целия наш писателски колектив. Осъществява се на практика едно центриране на тематичната целенасоченост, изправя се талвегът на литературната ни продукция по посока на ускорените революционни преобразования, които бележат нов и съществен етап в живота на нашето социалистическо общество. Разбира се, право и задължение е на теоретиците да обяснят закономерната връзка между поврата на литературата към текущите явле ния и самия характер на явленията, които превръщат тоя поврат в необходимост. Това езадача на теорията, а нас в случая ни интересува друг въпрос, свързан по-непосредствено с всекидневната ни практика - става дума за същността, за съдържанието на понятието съвременна тема". Изясняването на този въпрос има огромно значение, особено сега, когато значителна част от нашите активни писатели са насочили погледа иперото си към съвременността. От правилното разбиране на понятияето „съвременна тема", от по-дълбокото проникване в неговото съдържа ние зависи до голяма степен доколко произведенията, написани на съвременна тема, ще бъдат наистина „съвременни".

Ако се направи сравнение между поезията и белетристиката ни - от гледище на жанрово разнообразие - разбирано като разнообразие вътре, в самия жанр - ще се види колко далече е отишла поезията, какво богатство от многообразие е осъществила тя, и колко назад е останала белетристиката ни - премного сиромашка в това отношение, и удивително консервативна в упоритото си придържане към едни и същи образци. Ето, да вземем например битовата поема „Калиопа" от Яворов. Поема, наситена с присъщите черти на жанра, но колко неповторимо многообразие в изразните средства, в строежа, в художествената интерпретация на жизнения материал! Авторски разказ, Лиричен монолог, сценировка, откъси със самостоятелна тематика - и всичко това - на няколко страници, споено, обединено в едно непоклатимо художествено единство! Бих искал да ми се посочи белетристично произведение от нашата литература, съответствуващо на жанра - повест, да речем. Но повест, изваяна със същото богатство на изразните средства, със същата свежест на художествените хрумвания. Коя? Ще кажат някои: - Но белетристиката - това е... това не е флейта например, че да чуруликаш с нея всякакви трели, и във всякакви гами". „Да но тук не става дума за „чуруликания", а за разнообразие на художествените похвати, за артистичното умение на твореца да се издигне над елементарното повествование - става дума за осъще ствяване на по-високо художествено майсторство. А многообразието на изразните средства, в които влизат най-различните начини на композиция, портретуване и сюжетно развитие - това многообразие е несъмнен белег за степента и силата на творческия талант.

Струва ми се, че разговорът, подхванат от сп. „Литературна мисъл" с някои писатели във връзка с творческата им практика, и със статията на Пантелей Зарев „Стил и художественост" - е не само навременен, но в много отношения - повече полезен от нашумелите напоследък естетско-философски размишления за уточняването и изясняването на социалистическия реализъм като творчески метод. Дори си мисля, че тоя разговор - ако се води откровено и без поза - ще помогне в значителна степен на изкуствоведите да излезат из дебрите на словесните си абстракции, в които до гуша са затънали, именно поради своята очевидна откъснатост от непосредствената практика на художественото творчество.