За пълнокръвна съвременна литература

Пролетен вятър шуми и разнася над родните простори белия дим на новите заводски комини, които възвестяват надлъж и нашир, че през първите месеци на третата петилетка са избликнали могъщи творчески сили и за тях няма преграда. Първият секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков в своя доклад за развитието на народното стопанство, за подобрението на материалното и културното положение на народа и за преустройството на държавното ръководство подчертава пред Народното събрание, че социализмът у нас излезе победител и е създаден нов социалистически обществен и Държавен строй. Свършено е с експлоатацията на човек от човека. Не може да разчита на стопански и културни блага оня, който не се труди. Само през последното десетилетие младата републиканска индустрия умножи над четири пъти своето прозводство. Отива си вече старото село на дървеното рало, на раздробените дедовски ниви, на газената лампа, на неправдата и на горещата сиромашка сълза. Появиха се общонародни поля без синури, без волски впрягове и магарешки каручки. Могъща техника отмени крушовото рало, сърпа и диканята. Всички знаят, че големият прелом в индустрията и селското стопанство не стана светкавично и със замах на магическа пръчка. Революционните промени следваха една след друга, с неумолима логика събаряха навсякъде прогнилите темели на стария свят и отваряха път на новия справедлив живот. И макар че още не са доизкоренени плевелите, които заглушаваха в миналото нашата обществена, стопанска и културна наредба - почвата е богато наторена и подготвена за здравите семена на новата петилетка.

Животът в нашата страна върви напред с широки, стремителни крачки. Епохалните предначертания на Комунистическата партия, сьобразени с обективния ход на живота, стават великолепна действителност. Заедно с ускореното изграждане на материалната култура се ражда и новата социалистическа душевност на хората. Най-достойните, ония, които с героичен труд творят материални ценности, са истинските герои на нашето време. Техните големи творчески дела, тяхната воля за революциоино изменение на живота са богат извор на вдъхновение за художни ците на словото - писателите. с Големите творци на нашата национална литература в миналото, свързани с народа, винаги са имали вярно чутие за новото, революционното. Най-ярките им творби са забележителна художествена летопис на изживяванията, мечтите и устремите на народа. Затова неувяхваща жизнена свежест и очарование блестят правдивите творби на Ботев, Вазов, Яворов, Елин Пелин и на революционните писатели от по-ново време.

Нашата литература, която временно беше поизлиняла откъм произведения със съвременна тематика, отново насочва основното си внимание спрямо явленията на съвременността. И не по пътя на някакво си декретиране отгоре" - както се опитват да представят нещата у нас известни „теоретици" от Запада - а посредством спонтанното и вдъхновено участие на целия наш писателски колектив. Осъществява се на практика едно центриране на тематичната целенасоченост, изправя се талвегът на литературната ни продукция по посока на ускорените революционни преобразования, които бележат нов и съществен етап в живота на нашето социалистическо общество. Разбира се, право и задължение е на теоретиците да обяснят закономерната връзка между поврата на литературата към текущите явле ния и самия характер на явленията, които превръщат тоя поврат в необходимост. Това езадача на теорията, а нас в случая ни интересува друг въпрос, свързан по-непосредствено с всекидневната ни практика - става дума за същността, за съдържанието на понятието съвременна тема". Изясняването на този въпрос има огромно значение, особено сега, когато значителна част от нашите активни писатели са насочили погледа иперото си към съвременността. От правилното разбиране на понятияето „съвременна тема", от по-дълбокото проникване в неговото съдържа ние зависи до голяма степен доколко произведенията, написани на съвременна тема, ще бъдат наистина „съвременни".