Вера Атанасова

На 23, 24 и 25 май т. г. в Дома на учените във Варна се състоя международен колоквиум „Ромен Ролан и Европа“. За неговата значимост красноречиво говори фактът, че той се проведе под патронажа на председателя на Министерския съвет на HP Бъл гария Тодор Живков и на министър-предсе дателя на Франция Жак-Шабан Делмас. В почетния комитет на колоквиума бяха включени такива изтъкнати писатели и учени като Луи Арагон, Леонид Леонов, Филип Ноел Бейкър и Рене Касен, носители на Нобелова награда за мир, Артур Лундквист, Алфред Курела, Джорджо Ла Пира, Людмил Стоянов, Петко Стайнов, Андре Малро. За да вземат участие, тук пристигнаха от Европа, Азия и Латинска Америка писа тели и литературни изследователи на делото на големия хуманист и пацифист Ромен Ролан, между които и Мари Ромен Ролан - съпруга на писателя, продължителка и пазителка на делото му, издателка на 20 тома „Тетрадки Ромен Ролан". Колоквиумът започна своята работа с приветствието на др. Тодор Живков, което сякаш свърза голямото дело на Ромен Ролан с днешните проблеми за мир в Европа и света. Прочете се и посланието на ЖакШабан Делмас. Присъствието на съвременници и почитатели на Ромен Ролан придаде особена атмосфера на колоквиума. Голямо вълнение събудиха спомените на Пиер Абрахам - сегашен директор на образуваното от Ромен Ролан списание „Европа". Русин Филипов, който дълги години е поддържал кореспонденция с писателя, разказа за първото си запознанство с неговото творчество в окопите на Първата световна война. Валентин Катаев говори за онези дни, в които Ромен Ролан и Максим Горки се срещат в Москва. Освен предварително обявените доклади научни съобщения направиха над 30 деле гати: Бернар дьо Шатьоле - Жан Кристоф" и Европа, Жорж Боневил - Защо Ромен Ролан през 1914 г. избра Европа?, проф. Тамара Янкова - Ромен Ролан и Бетховен, Жан Албертини - Европа и „очарована душа", д-р Кирил Игнатов - Хума низмът на Ромен Ролан, проф. Тома Томов - Ромен Ролан в „Пътуване в себе си", Радослав Йосипович - Европейско изкуство - „Жан Кристоф" и много други. Обстойно бе разгледано влиянието на творчеството и идеите на Ромен Ролан в много европейски страни - Ромен Ролан и Чехословакия (проф. Яромир Ланг), От звукът на Ромен Ролановото творчество в Румъния (Аурел Марти), Ромен Ролан и Панаит Истрати (Николае Манолеску), Ромен Ролан и Михай Кароли (Ласло Добуши), Ромен Ролан и Югославия (проф. Елена Мандич Полл), Ромен Ролан и Италия (Тереза Ди Скано). В основните доклади на Пиер Абрахам, Тамара Мотильова (изследователка на творчеството на Ромен Ролан) и Димитър Братанов (председател на Организационния ко митет) по темата на колоквиума Ромен Ро лан и Европа, както и в научните съобще ния на Ричард Френсис (Великобритания) - Ромен Ролан и идеята за нацията, на проф. Карлос Виера да Карвальо (Португалия) - Ромен Ролан и европейските проблеми, на Светозар Попович (Югославия) - Ромен Ролан и бъдещето на човечеството, на М. Кристолхолм (Франция) - Фашизмът - бич на цивилизацията, на проф. Йозеф Кванил (Чехословакия) - Ромен Ролан и прияте лите на Европа, както и в изказванията на проф. Айхан Сонгар от Турция, на известния писател Мартин Ларни от Финландия, на австрийската писателка Андриен Томас Дойч, бе изтъкнато огромното общочовешко дело на Ромен Ролан като писател-реалист, неуморим общественик, смел борец антифашист и интернационалист. Ромен Ролан е един от най-големите писатели на ХХ в., станал известен далеч извън пределите на родината си. Крупният белетрист, историк, музикограф и публи цист изминава дълъг, сложен и труден път, изпъстрен с различни идейни влияния. Животът и делото на Ромен Ролан са нагле ден пример за духовното израстване и социалното осъзнаване и издигане на писателя и общественика до величието на личността. Той е първият от френските писатели, който се опита да прекрачи позициите на крити 169 ческия реализъм и да създаде произведения, проникнати от социалистически идеи. На колоквиума многократно бе подчертано, че в творчеството на Ромен Ролан са отразени всички значителни събития в политическия живот през първите 40 години на нашия век: изострянето на социалните противоречия и подготвянето на Първата световна война („Жан Кристоф"), Първата световна война и народният протест против нея („Над схват ката“, „Лилюли“, „Пиер и Люси“, „Клерамбо", първите три части на „Очарована душа"), Великата октомврийска социалистическа ре волюция и нейното влияние в света, фашизмът и повсеместната антифашистка борба (последните части на „Очарована душа“, „Петнадесет години борба"). Като човек с огромна ерудиция, всестранни интереси, будна съвест и неутасваща обич към човека Ромен Ролан не може да гледа равнодушно как старата буржоазна Европа става затвор за човека, как народите гинат в безсмислената световна война, как фашизмът изтребва хиляди невинни хора. „Жан Кристоф" е дълбоко реалистична картина на империалистическа Европа преди Първата световна война,

На две свои заседания (12 и 26. XII. 1974) Научният съвет на Института за литература при БАН обсъди подготвения за печат труд на проф. Стоян Каролев под наслов „Жрецът-воин". Трудът разглежда личността и творческото дело на Пенчо Славейков. Той представлява книга I (в две части), а авторът подготвя книга II - една част, в която ще се занимае изключително с поетиката на Славейков. Обсъждането беше оживено и съдър жателно. Оценката на работата е единодушна: проф. Ст. Каролев се явява пред нашата научна общественост с голямо творческо постижение, което се отличава с оригинален подход към проблема, със съществени нови изводи за поета, мислителя и критика П. Славейков. Рецензент на труда е проф. д-р Атанас Натев. Като оценява високо труда, Натев още в самото начало определено подчертава, че в своята цялост изследването на Каролев е нова дума в нашето литературознание, етапно за съвременната ни литературна наука. Стоян Каролев е проучил всичко, свързано с книжовното и общественото дело на Славейков. В неговия труд, особено в част втора, се предлагат интересни разсъждения за редица чуждестранни писатели и мислители (Ибсен, неокантианците, Хайне, Гьоте, Ницше и други), като авторът стига до оригинални, заслужаващи по-нататъшно обсъж дане заключения, когато ги съпоставя с делото на Славейков. Отдавнашните пожелания да се разглежда новобългарската литература в контекста на общоевропейското развитие са до голяма степен осъществени в книгата, поне що се отнася до кръга „Мисъл. Налага се да признаем, каза Натев, че за подобна стъпка у нас са подготвени малцина. Книгата на Каролев би била немислима, преди да бъдат написани известните на всички сериозни изследвания на Георги Цанев, Пантелей Зарев и други. Този труд обобщава досегашния сложен, небезпротиворечив опит да се „върне Пенчо Славейков на прогресивното ни национално наследство, при това без „помилване“, без „опрощаване на противоречията в делото на писателя, а с тях и чрез тях - разбира се, обя172 снени от марксически позиции. По достойн ство трябва да се оцени сериозният принос на изследователя, който дръзновено предлага портрета на Славейков без „ретуш", без да се опасява, че това би омаловажил или поставило в неизгодно осветление делото на писателя. И тук се крие според Натев главната заслуга на Ст. Каролев. Авторът ни поднася първата широкообхватна и богато аргументирана монография в съ временното ни литературознание, в която делото и интелектуалните дирения на един от „неудобните“, от най-оспорваните и найпротиворечиви български писатели се представят в „едър план“. Натев спира вниманието си на 1 глава на т. І - „Възхвала на противоречията“, като подчертава, че в тази възхвала на противоречията" Каролев основателно намира „ключ" за проникване не само в идейния, но и в житейския, дори гражданския свят на писателя. Отделните изказвания на Славейков в защита на „противоречивостта, против бремето на логически огладената мисъл и пр. явно не са капризи на словото, нито пък опити за оправдание на собствената непоследователност. Те са, както посочва Каролев, непосредствен израз на стремежа на Славейков да се опълчи срещу байганьовската действителност по това време у нас със средства, заимствувани отвън - от вече раздиращата се от противоречия западноевропейска култура. „Противоречивостта, това е позиция за настъпление, чиито истински цели обаче са замъглени от вече не толкова устойчивите представи за „освобождение на личността“.