Литературни списания от СССР, ГДР, Холандия, Англия и Италия

На уводно място е поместена информация от редакцията за състоялата се през ноем ври 1984 г. в Тюмен конференция, организи рана от Съюза на писателите на СССР, Тюменския и Томския обком на КПСС, на тема „Новото в живота - ново в литературата. Въпроси на патриотическото, интернационалното и трудовото възпитание в колективите на Западносибирския нефтогазов комплекс и ролята на художествената литература във формирането на съветския характер". На конференцията са присъствували около сто литератори от всички съюзни, автономни републики, от Москва, Ленинград, от много краища и области. Присъствували са също делегати от писателските съюзи на братските социалистически страни: България, Унга рия, ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия, Куба и Монголия. Конференцията е била открита с встъпително слово от В. Озеров. Доклади са изнесли В. Поволяев - Писателят на предните линии на социалистическото строителство" и Ю. Андреев - „Развитието на живота и задачите на литературата". В доклада на В. Поволяев са анализирани проблеми на тру довия колектив в светлината на личното и общественото, личността е разгледана като микромодел на колектива. В доклада на Ю. Андреев проблемите на съвременната лите ратура, посветена на делата и хората в Сибир, са обхванати в широк контекст - и историко-литературен, и житейски. Темата за Сибир е обширна, аспектите и са многообразни, в литературата за Сибир са концентрирани най-характерните черти и проблеми на общосъюзната литература. След резюмето на докладите също в резюмиран вид са предадени и изказванията, направени от делегатите на конференцията - както на тези от съветската страна, така и на Делегатите - гости от социалистическите страни. Брой 7 предлага на читателите и статията на известния съветски литературовед и кри тик И. Бернщайн „Новият живот на вековните образи", посветена на рецепцията и творческото преосмисляне на класическите произведения в литературите на социалистическите страни. На пръв план авторът се 150 спира на идеята за „динамическата подвиж ност" на класическото наследство и неговата „непрекъсната актуализация". За литерату рата на ХХ в. е твърде характерно преосмис лянето на вековни образи и сюжети. Може бисподеля авторът - именно грандиозните све товноисторически трусове на нашата пре ломна епоха подтикват художниците да проецират своите размисли за живота върху този екран, който им предоставя историята на културата. Западната литература - пише И. Бернщайн - познава различни ексцентрични модификации на вековни образи, които имат малко общо с дълбокия смисъл на първоосновата и са свързани понякога с повърх ностно експериментиране, характерно за мо дернистичните направления. Но често сре щаме и нещо друго - изтъква той, - когато вековните образи са третирани като сво еобразна форма за осмисляне на жива и ак туална проблематика. В западната компаративистика е много разпространена идеята за вечното възвръ щане" - извънисторическо функциониране на някои вечни подсъзнателни константи, определяеми само от импулси, идващи от архаични времена, а не от историческите обстоятелства и хода на естетическото разви тие. Такава постановка на въпроса обаче е чужда на марксическото литературознание, което изхожда от социално-историческата обусловеност на новото осмисляне на ве ликите образи от световната култура и тех ния живот в художественото съзнание и читателско-зрителското възприятие. Самото функ циониране на вековните образи в социали стическите литератури е принципно различ но от модернистичните превращения на вековните образи.