„Един порив към духовното...” (Из литературната анкета с Иван Мирчев)

Др. Мирчев, какво знаехте за символизма в началото на творческия Ви път? - Почти нищо. Може да се каже, не знаех какво точно означава символизмът. Тук, в провинцията, нещата малко закъсняваха, но все пак бях подочул това-онова, а и списанията редовно четях. Та веднаж попитах Николай Лилиев какво е това символ. „Може, казва, някои да смятат, че символите са думи с по-особено значение - символично, преносно значение. Но в този смисъл всяка дума трябва да наречеме символ, тъй като в съчетанието и с други думи тя непременно получава и допълнително значение. Но това още не е истински символ. Символът е нещо по-дълбоко, защото разкрива връзки и нови значения в по-голям обем и прави думата качествено нова по своя смисъл. Това може да се постигне само в поезията, в дълбоката символична поезия. Там думите живеят нов и неподозиран дотогава живот, получават много нови съответствия и полутонове или нюанси." Дори някъде си бях записал от него какво точно означава символ, какво е сравнение, какво е метафора и т. н. Това беше към 1921-1922 г. и после през 1931 г., когато Николай прекара една зима в Стара Загора. Всеки ден се срешахме и разговаряхме - той, аз, Иван Хаджихристов и Митко Караджов. Спомням си дори точно, че пристигна през октомври 1931 г. и остана до юни 1932 г. В Стара Загора имаше две лели, които много обичаше и често навестяваше. Освен това те бяха доста бедни и той ги под помагаше. - Кога за пръв път чухте за символизма? - За пръв път чух думата символизъм през 1914 г. За него се заговори след излизането на сп. „Звено" с редактор Димитър Подвързачов. Той е старозагорец и идваше често тук. Спом ням си, че веднъж доведе в Стара Загора Димчо Дебелянов - печатал съм спомен за това във в. „Септември", Стара Загора. Подвързачов го доведе нарочно хем да види Стара Загора, хем да ни срешне с него - мен и Борис Бакалов. Това беше през лятото на 1914 г. Тук имаше един Ъгъл (днес на пресечката на ул. „Асен Велчев“ и бул. „Георги Димитров"), където продаваха хляб. Сега май пак продават хляб. - Да, но не на самия ъгъл - сега там продават цветя, - а непосредствено до него. - Тъй... До хлебарницата пък беше магазинът на Митьо Трифонов - широк социа лист. Те, гостите, бяха все широки социалисти и първата им задача беше да видят Митьо Трифонов. Той беше и бръснар, и кафеджия, и съдържател на кръчмата... широк социалист, един от организаторите на партията. - Кое ги е свързвало тези хора с различни интереси и професии? - Политиката и приятелството ги е свързвало. Подвързачов идваше рядко в Стара Загора, по-често идваше Николай. Димчо е идвал два пъти. Първия път не съм го видял, но втория път - можах. Спомням си, Николай като ме срешна, ме хвана и каза: „Ела да те заведа при един голям поет!"