Георги Германов е един от нашите найизвестни и изтъкнати специалисти по руска класическа литература. На него принадлежат 157 редица оригинални изследвания върху Некрасов, Лермонтов, Тургенев и др., а така съ що и върху българската тема в руската литература, както и върху българо-руските ли тературни връзки. Наред с многобройните статии в нашия и чуждия печат той еавтор и на няколко интересно написани книги с научен и популярен характер. Последната книга на Г. Германов „Върхове на руската класическа литература", издание на „Наука и изкуство“, 1982, включва четиринадесет очерка - болшинството от кои то върху творчеството на руските писатели от ХІХ в., два върху българските проблеми в руската литература и един за отношението на Ленин към литературното и културното наследство. Независимо че това са отделни, на пръв поглед самостоятелни очерци, те са обединени и представляват не сборник от статии, а завършен в концептуално отношение труд. Неслучайно книгата започва с отноше нието на Ленин към литературното и културното наследство. Лениновите методологически постановки са послужили като обединяващо начало в многостранното изследване на творчеството на руските писатели. Освен това Германов търси връзката между тях и чрез традицията, която ги сближава и обеди нява. Тя може да се открие в творчеството на Пушкин и Лермонтов, на Гогол и Достоевски, на Лермонтов и Толстой, на Тургенев и Че хов и т. н. Всички очерци са написани в нарочно и сполучливо потърсен и намерен план, който предполага максимална информация за читателя.
Върхове на руската класическа литература от Георги Германов
-
-
KeywordsSummaryГеорги Германов е един от нашите найизвестни и изтъкнати специалисти по руска класическа литература. На него принадлежат 157 редица оригинални изследвания върху Некрасов, Лермонтов, Тургенев и др., а така съ що и върху българската тема в руската литература, както и върху българо-руските ли тературни връзки. Наред с многобройните статии в нашия и чуждия печат той еавтор и на няколко интересно написани книги с научен и популярен характер. Последната книга на Г. Германов „Върхове на руската класическа литература", издание на „Наука и изкуство“, 1982, включва четиринадесет очерка - болшинството от кои то върху творчеството на руските писатели от ХІХ в., два върху българските проблеми в руската литература и един за отношението на Ленин към литературното и културното наследство. Независимо че това са отделни, на пръв поглед самостоятелни очерци, те са обединени и представляват не сборник от статии, а завършен в концептуално отношение труд. Неслучайно книгата започва с отноше нието на Ленин към литературното и културното наследство. Лениновите методологически постановки са послужили като обединяващо начало в многостранното изследване на творчеството на руските писатели. Освен това Германов търси връзката между тях и чрез традицията, която ги сближава и обеди нява. Тя може да се открие в творчеството на Пушкин и Лермонтов, на Гогол и Достоевски, на Лермонтов и Толстой, на Тургенев и Че хов и т. н. Всички очерци са написани в нарочно и сполучливо потърсен и намерен план, който предполага максимална информация за читателя.