„Ангел Каралийчев” и „Младен Исаев” от Стефан Коларов

Последните две книги на литературния критик Стефан Коларов са доказателство за неговия засилен интерес към творческия портрет, съпроводен със сериозно издирване на документален материал и съчетано с опит за проникновена психологическа характеристика на отделния автор. Подборът му в предишните четири книги е бил понякога случаен и разностилен, но вече ясно личи по-голяма взискателност и вътрешна ангажираност. Творческите индивидуалности на Двамата оригинални и същевременно твърде различни автори са очертани без излишни подробности, с изтъкване на важното и с вникване в същността. Развитието на Каралийчев и Исаев е проследено детайлно, с разбиране на някои противоречиви моменти в биографията им. Политическият климат на епохата присъствува особено активно, за да се отрази по-ясно физиономията на всеки един от тях. Направени са различни паралели и интересни съпоставки с наши и чужди творци за достигане на по-конкретна и пълна характеристика. В общи линии Ст. Коларов успява в тези литературно-критически очерци да предаде творческия път и особеностите в развитието на Каралийчев и Исаев, да ги отдели от техните събратя по перо, да се докосне до авторската им ду шевност. Книгата за Ангел Каралийчев има доста стройна и ясна композиция, отделните части са добре промислени и отразяват живи страници от биографията на писателя. В главата „Преди да се роди вълшебникът" твърде сполучливо е възпроизведен образът на ранния Каралийчев и специфичната атмосфера, в която бликва неповторимият му талант. Всички извори са най-старателно проучени от изследователя, който съвсем естествено достига и до някои свои изводи. Той се старае да обясни реализма на Каралийчев, който е колкото български и земен, толкова и романтично-емоционален и въздушен. Тази „приказност на стила му еосветена с изобилни факти, които издават добра ерудиция и водят до правилна трактовка на повечето моменти от развитието на автора. Към лирическите импресии от сборника „Ръж" Коларов подхожда внимателно, без да преповтаря всичко написано от критиците, той държи сметка за най-важното и същественото, това, което е валидно и до днес. Свежите критически оценки на младия тогава литературен критик Г. Цанев са реставрирани в подходящ аспект и доуплътняват литературно-критическия очерк на Ст. Коларов, който не крие своя подчертан пиетет към Каралийчев. Това не му пречи обаче да има остра критическа наблюдателност и съвсем намясто и навреме да отбелязва някои слабости, пропуски и отклонения в пътя на Каралийчев. Тук особено интересни са съпоставките с творчеството на Фурнаджиев и А. Разцветников от периода на тяхната септемврийска поезия. Наблю денията на Коларов за нашата литература от началото на 20-те години са може би едни от най-ценните места в неговата книга.