По страниците на литературни списания от СССР, Румъния, Франция, Австрия.

Всяка нова книжка на сп. „Вопросы литературы", орган на ИМЛИ „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели, носи на читателите задълбочени изследвания в един широк спектър - от литературната история и теория през проблемите на естетиката, културата и идеологията до съвременната съветска и световна литература. И все пак в богатото съдържание на кн. 11 на списанието се откроя ват две публикации, които до голяма степен бележат нов подход към разглежданата в тях проблематика. Впрочем несправедливо би било в тяхна га сянка да останат незабелязани такива интересни материали като изследването на М. Зелдович „Методът на критика и народността на писателя", което обобщава резултатите от серията публикации под наслов „Наследството на революционните демократи и съвременността"; или остро публицистичната статия на А. Кривицки „И все пак, какво представлява съветологията?“, разобличаваща спекулациите на западните съветолози от рода на Г. Струве; мислите, споделени от акад. Д. С. Лихачов, С. Сартаков и Евг. Винокуров в руб риката „В творческата лаборатория"; статиите на Л. Якименко, Г. Асатиани и др. Но безспорно централен в книжката е раз- говорът на тема „Взаимодейстието на науката и изкуството в условията на НТР", организи ран съвместно от сп. „Вопросы философии" и сп. „Вопросы литературы“. По същество това е пръв опит да се потърси комплексен подход към една проблематика, която често е обект на спекулативни или наймалкото повърхностни и едностранчиви тео ретизации. Стремежът на организаторите е бил именно да набележат и степенуват множе ството аспекти на проблема в тяхната взаимна връзка, като привлекат в разговора представители на различни специалности, които да изложат различни гледни точки и аспекти на взаимодействието на науката и изкуството в условията, създадени от бурно развиващата се научно-техническа революция. Разговорът се открива от И. Фролов, главен редактор на сп. „Вопросы филосо фии", който поставя като централен въпроса за човека като център на взаимодействието Между науката и изкуството при НТР". Подчертавайки принципната разлика на научнотехническата революция при капитализма и при социализма, И. Фролов отбелязва като основен проблем по-нататъшната хуманизация на културата (разбирана в най-широк смисъл - и като материална култура, и като комплекс от постижения на хуманитарните и точните науки и изкуството) при социализма. Характерно за хода на разговора е, че повечето от участниците предпочитат да обсъж дат един или няколко тясно свързани проблема, върху които работят. Това придава на техните изказвания и самостоятелна стойност, и завършеност, и същевременно общата картина на обсъждането се очертава чрез наслагването и преплитането, а понякога и полемиката между отделните изказвания. Така например И. Грекова - по професия писател - говори за все по-силното взаимодействие и дори родство между науката и изкуството в областта на научното търсене, което се опира - както и изкуството - на интуицията още в постановката на пробле мите. И колкото и големи да са различията в професионалните" интуиции на учения и художника, именно тук е и дълбокото родство на техните занимания. А. Стругацки пък засяга един друг въпрос от,чисто" писателска гледна точка - новите нравствено-социални типове, породени от НТР, когато материалното благоденствие далеч не автоматично води до усъвършенству ване в духовната сфера. Акад. И. Лифшиц се спира, солидаризирайки се донякъде с И. Грекова, на въпроса за неповторимостта на човека като основна движеща сила и в изкуството, и в науката. Д. Данин в своето изключително интересно, макар и твърде спорно изказване акцентира върху обратната страна на проблема - прин ципно различните начини, по които изкуството и науката служат на човешкото самоусъвър шенствуване. На ролята на изкуството в нерешените проблеми на възпитанието при условията на НТР се спира акад. Б. Кедров.