* * * Из дейността на института за литература през 1976 година

За българската литература, литературна критика и литературознание 1976 г. бе време за задълбочен анализ на постижения и тенденции, стимулиран от крупните събития в обществения живот - XI конгрес на БКП, Юлския пленум на ЦК на БКП, III конгрес на СБП. Именно в духа на техните решения бе и дейността на Института за литература, насочена към разрешаването на значими проблеми. В областта на Историята на литературното развитие научноизсле дователската дейност бе свързана главно с мащабната задача за написване на многотомна история на българската литература, като бяха потърсени такива форми на работа, че работата на всички сътрудници да бъде пряко или косвено свързана с тази основна задача. С оглед на това бе създадена и проблемна група „Проучване на неразработени етапи и проблеми на българската литература от Освобождението до наши дни" с ръководител М. Цанева, която привърши предсрочно работата си. Активна бе и дейността на проб лемната група „Творчески анкети" с ръководител Ив. Сарандев, в която бяха обсъдени анкетите с А. Гуляшки (К. Бъклова) и К. Калчев (Е. Константинова); подготвят се и анкетите с И. Волен (Р. Дамянова), Д. Жотев (В. Янева), Кр. Григоров (Л. Григорова) идр. Продължава работата си и проблем ната група „Възникване и развитие на жанровете през Възраждането" с ръководител Цв. Унджиева. Недостатъчно активна е обаче работата на проблемната група „Литературният процес, отразен в периодичния печат" с ръководител Е. Константинова, която, въпреки че трябваше в края на 1976 г. да представи един том с изследвания, все още е в процес на уточняване на програмата, отделните теми, сроковете за разработката им и пр. Значителна дейност разви през 1976 г. проблемната група „Кирило-методиевска енциклопедия". Извършена е огромна под готвителна работа, която бе докладвана от ръководителя на групата акад. П. Динеков в Научния съвет на EЦЕЛ през октом ври 1976 г. и получи положителна оценка. През 1977 г. цялата дейност на специалистите по старобългарска литература в института и извън него ще бъде насочена към срочното завършване на Кирило-методиевската енциклопедия. Обществено значима бе дейността на проблемната група 100 години от Освобождението на България" с ръководител Хр. Дудевски. Във връзка със стогодишнината от Априлското въстание бяха проведени национална и зонални научни сесии, в които членове на групата участвуваха с доклади и научни съобщения. Институтът за литература организира национална юбилейна сесия съв местно с ОК на БКП в Пазарджик, на която бяха изнесени 15 научни доклада и съобщения (Г. Димов, Ем. Георгиев, Е. Каранфилов, М. Цанева, Цв. Унджиева, Хр. Ду девски, Д. Леков, Г. Вълчев, Р. Дамянова). Членове на групата взеха участие и в други научни сесии - Хр. Дудевски, Г. Димов, М. Цанева, Цв. Унджиева, Д. Леков уча ствуваха в сесиите в Пловдив, Ямбол, Сливен, Клисура, Хасково, с. Ново село. Заслужава да бъде отбелязано и участието на чле нове на проблемната група в международни, национални и зонални сесии, посветени на стогодишнината от гибелта на Христо Ботев (П. Динеков, Цв. Унджиева, Д. Леков). Проблемната група подготви и ще издаде съвместно със съветското издателство „Художествена литература" сборник „Освобо дителната Руско-турска война (1877-1878) и българската литература“, в който участвуват 13 учени от института и двама външни сътруд ници. Довършва се комплектуването на т. І с докладите и научните съобщения по случай 100-годишнината от Освобождението на Бъл гария. В пълен ход е и работата по антологията с художествени материали за Освободителната война. По повод кръгли годишнини на видни български писатели - Елин Пелин, Захари Стоянов, Димитър Полянов, акад. Георги Цанев - институтът подготвя сборници с изследвания. От тях вече е приет сборникът за акад. Георги Цанев. С индивидуални теми в областта на лите ратурната история участвуват Б. Ангелов („Митрополит Михаил Колосийски. Из историята на руско-българските връзки през XVII в."), Ст. Кожухаров („Неизвестни палео167 графски особености на среднобългарски химнографски паметници от XII-XIII в."), Л. Минкова („Български възрожденци в Русия"), С. Баева („П. Р. Славейков". Монография, 1 част), М. Цанева („Иван Вазов". Монография), Ст. Каролев („Проблеми от творчеството на П. П. Славейков"), Е. Каранфилов („Душевността на нашия народ в историческото развитие на българската ли тература").