Иван Вазов и българската литературна критика от Георги Димов

Книгата „Иван Вазов и българската литературна критика" на Георги Димов е научно изследване с важно обществено-историческо, културно, естетическо и идеологическо значение. То допринася за разрешаването на въпросите около възприемането на художе ственото творчество и взаимоотношенията Между писател, читател и литературен критик, между творец и време. Трудът на Г. Димов има стойност и в методологическо отношение, доколкото засяга работата на съвременния литературен историк. Неговата актуалност се обосновава и от следното убеждение на автора: „За да бъде характеризирано литературното развитие от столетие насам и във връзка с нуж дите на нашата съвременност, Вазовото творчество е предлагало и предлага неизчерпаеми възможности за идейно-естетически, обществено-възпитателни, народностно-нравствени интерпретации. Стига само на него да се гледа не като на някакъв феномен от миналото, само като на историко-литературен факт, ограничен по време, а като на явление, което продължава да живее и в наши дни, и в бъдеще." Авторът сам се старае да даде пример за това, как трябва да се изследва от съвременни позиции едно творчество в оценките на литературната критика от миналото. При това обект на внимание еписател, който е живял във време на напрегнати и драматични борби, на социално-класово и културно-иде ологическо разслоение, когато се установя ват социални и нравствени норми, философско-етични и естетически принципи. Тъкмо затова, както се подчертава и в книгата, „Вазовото художествено наследство се превръща в пробен камък за правдивостта и далновидността на критиката, в критерий за голяма народностно-възпитателна, нравствено-емоци онална литература“. В отношението към Вазов се очертава пределно ясно „дълбоката бразда между реалистичната и идеалистиче ската критика, между научно-творческата и догматичната мисъл, откроява се „поля ризацията на обществени и идейно-естетиче ски позиции". Изборът на обекта за научно изследване е изправил автора пред редица сложни проблеми и трудни ситуации от тематично и композиционно естество. Намереното ре шение говори за творческия опит и научната ерудиция на Георги Димов. Обективно е проучен огромен литературноисторически материал, една част от който се превежда в книгата като илюстрация на на блюденията за развитието на българската естетическа мисъл. Умело са подбрани критическите работи, които засягат по-съществени въпроси от творчеството на Вазов или са показателни за разбирания, чувства и настроения, за обществени пориви и културни интереси, за нрави и психология, изобщо за културно-естетическото съдържание и тенденциите на епохата. Изследвани са многопосочните и разнообразни прояви на литературната критика по отношение на Вазовото творчество както жанрово и тематично, така и по обсег на проблемите, които засягат, и по характер на задачите, които преследват (критико-оценъчни, историко-литературни и теоретико-методологически).