По страниците на литературни списания от СССР, Полша, Франция, ГДР и ГФР

Анкетата на тема „Науката за литературата днес", която започна сп. „Новый мир" през 1970 г., продължава в кн. 1 и 3,1971 r. Възможност за богати размисли предлага една от последните работи на акад. Н. Конрад „Октомври и филологическите науки“, в която се разкриват разбиранията му за историята на съвременната литературоведческа мисъл и нейните днешни задачи. Като прави преглед на развоя на следоктомврийската литература, ученият подчертава, че не само темата на литературното произведение трябва да отговаря на идеологията на новосъздадената пролетарска литература, а и формата и самите творчески похвати са от съществено значение. По-нататък в статията се изтъква, че в обстановката на революционни настрое ния продължава да съществува с пълна жизненост и цялата дотогавашна литература. Център на пропаганда на новите идеи става Руската асоциация на пролетарските писатели За своето време тя изиграва много голяма роля за литературоведческата мисъл. Найвлиятелни са културно-историческата и пси хологическата школа. „Съвсем противоположна беше школата, получила наименованието „формалистична" - продължава акад. Конрад., Това беше високообразована, научно активна младеж, излизаща от демократични, но не от революционни слоеве на старата руска интелигенция; тяхната критика беше насочена както срещу дореволюционния, така и срещу следоктомврийския облик на социологическата школа; ... в основата лежеше мисълта, че литературата е дълбоко специфично явление, непринадлежащо нито към идеологията, нито към психологията." След това ученият подчертава, че се е създала необходимост от установяване на ново, свое отношение към цялата дотогавашна литература. При усвояване на литературното наследство литературоведите възприели формулата: „критическо отношение към литературното наследство". Дълбоко било осъзнато, че всеки писател от голям мащаб и високо равнище принадлежи не само на своята класа, но и на своя народ, тъй като изразява изцяло тенденциите на времето си. Така въпросът на „културното наследство" в областта на литературата 146 бил решен и опасността да се изпадне в нихилистично отношение към ценностите, съз дадени от творческия гений на човечеството, т. е. опасността от творческо подивяване предотвратена. Наложила се формулата: „ култура социалистическа по съдържание, национална по форма". Тя се разпространила и в литературата. „Социалистическият реализъм станал общ за всички литератури на СССР" - отбелязва акад. Конрад. И понататък: „Комуникативните отношения с литературите на несоциалистическите страни се оказаха трудни. За да не се достигне до духовно, културно осакатяване, трябваше да се пристъпи към тези литератури чрез концепциите на съвременността и хуманизма. Да се търси човешкото у човека и преди всичко етическото начало в него." На края на статията авторът обръща внимание върху новите тенденции в худо жествената литература и преди всичко върху грижливото отношение към езика. „В. Виноградов се стреми да построи теория за пое тическата реч, т. е. специфичен език за художествената литература на структурална основа. По този начин литературознанието се приближава към границите на семинотиката. " В статията „Отивам към милионите" на В. Шкловски е подчертана необходимостта от съединяване на истинското литературознание с киното и телевизията. „Киното много се отличава от литературата. Законите на литературното произведение не могат да бъдат пренесени непосредствено в кинематографичното произведение. Ние взимаме само събитийната част на произве дението, т. е. разказваме произшествия, да ваме вестникарска хроника, добре изиграна,... а в същност не само събитийната част показва замисъла на писателя." „Нашето литературознание трябва да научи човека да се наслаждава на истинското изкуство. Художественото образование на милионите, тези, които ще възприемат изкуството, е една от най-важните задачи на нашата наука. Тя не трябва да си губи усилията в книгите за ограничения брой читатели, ако иска да служи на общото дело" - завършва статията си Шкловски. В бр. 1 епоместена и статията на Вл. Огнев „У нашите приятели". От огромния поток преводна литература е отделено особено внимание на литературата на четири социалистически страни: България, Унга рия, Полша и Югославия. В статията се изтъква, че изкуството на социалистическите страни, носещо редица особености на национално своеобразие, особени традиции и различия в културното развитие, притежава не по-малко и цял ред общи характерни черти, определящи общността на идеологията, на новите социалистически отношения между хората, между човека и обществото. Авторът засяга такива въпроси: