Публикувана на
Free access
Summary
Името на този поет обикновено се свързва с така наречената „септем врийска поезия“ у нас, а представата за неговото творчество - с първата му стихосбирка „Жертвени клади". Той е известен и като автор на една поема - „Двойник“, и книга със стихове - Планински вечери“, които се възприемат като резултат от неговото откъсване от революционното движение на вре мето и затваряне в света на самотата и социалната индиферентност. Но това са, така да се каже, полюсните представи за А. Разцветников, христоматийни истини за неговия дълъг и труден път на развитие. Преди да се изяви като певец на жертвите на Септемврийското въстание през 1923 г., той участвува активно в борбите на работниците, преминава и през школата на партийния литературен печат. Роден и израснал на село (Драганово, Горнооряховско), Разцветников отрано вкусва от горчивия хляб на работника, отрано е принуден да се грижи сам за своето съществуване. През този период (от завършване на гимназията - 1916 г. до септември 1923 г.), който ние условно ще наречем „От „Червен смях" до „Нов път" - той прави и своите първи по-значителни опити в областта на поезията. Неговото осъществяване като поет, започнало преди участието му в сп. „Нов път“, не е добре проучено и обяснено. За сътрудни чеството му в „Червен смях" (1919—1923), литературната притурка на в. „Работнически вестник“ (1922-1923) и другите партийни издания обикновено само се споменава, без да се проследят мъчителните търсения на тво реца и бавното му откъсване от влиянието на Хр. Смирненски. А периодът до „Нов път“ е интересен, защото през тези години Разцветников постепенно се изгражда като комунист и автор със свой облик. Голяма роля в това отношение изиграват няколко важни събития в неговата жизнена и творческа биография: участието в Общата транспортна стачка (1919-1920), идването в София и сътрудничеството в литературните издания на партията. Те очер тават главните насоки на неговото бъдещо развитие, определят обхвата на гражданските му и творчески вълнения и търсения.


Асен Разцветников – от „Червен смях” до „Нов път”

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Името на този поет обикновено се свързва с така наречената „септем врийска поезия“ у нас, а представата за неговото творчество - с първата му стихосбирка „Жертвени клади". Той е известен и като автор на една поема - „Двойник“, и книга със стихове - Планински вечери“, които се възприемат като резултат от неговото откъсване от революционното движение на вре мето и затваряне в света на самотата и социалната индиферентност. Но това са, така да се каже, полюсните представи за А. Разцветников, христоматийни истини за неговия дълъг и труден път на развитие. Преди да се изяви като певец на жертвите на Септемврийското въстание през 1923 г., той участвува активно в борбите на работниците, преминава и през школата на партийния литературен печат. Роден и израснал на село (Драганово, Горнооряховско), Разцветников отрано вкусва от горчивия хляб на работника, отрано е принуден да се грижи сам за своето съществуване. През този период (от завършване на гимназията - 1916 г. до септември 1923 г.), който ние условно ще наречем „От „Червен смях" до „Нов път" - той прави и своите първи по-значителни опити в областта на поезията. Неговото осъществяване като поет, започнало преди участието му в сп. „Нов път“, не е добре проучено и обяснено. За сътрудни чеството му в „Червен смях" (1919—1923), литературната притурка на в. „Работнически вестник“ (1922-1923) и другите партийни издания обикновено само се споменава, без да се проследят мъчителните търсения на тво реца и бавното му откъсване от влиянието на Хр. Смирненски. А периодът до „Нов път“ е интересен, защото през тези години Разцветников постепенно се изгражда като комунист и автор със свой облик. Голяма роля в това отношение изиграват няколко важни събития в неговата жизнена и творческа биография: участието в Общата транспортна стачка (1919-1920), идването в София и сътрудничеството в литературните издания на партията. Те очер тават главните насоки на неговото бъдещо развитие, определят обхвата на гражданските му и творчески вълнения и търсения.