Summary
Книгата на Кръстьо Генов „Романтизмът в българската литература" излезе от печат през 1968 г., а една година преди това тя бе защитена като докторска дисертация. Някои от застъпените в нея принципиални становища авторът отстоява през последните години последователно в редица свои публи кации из областта на българската възрож денска литература и най-пълно в труда си „От Паисий до Ботев", издание на „Наука иизкуство", 1966 г. При оценката на новата му книга трябва да се вземе под внимание главно обстоятелството, че у нас почти липсват обобщаващи или по-цялостни изследвания за основните направления и методи в българската възрожденска литература, по-специално за изявата, обсега и специ фиката на романтизма в нея. Освен някои от по-известните проучвания на Иван Шишманов и Боян Пенев в миналото, познатата статия на Петър Динеков „Проблемът за романтизма в българската литература до Освобождението", написана във връзка с Четвъртия международен конгрес на славистите в Москва, трудът на Пантелей Зарев „Панорама на българската литература" и още няколко по-малки публикации, библиографията на специалните изследвания по предмета почти не предлага нещо друго ори гинално и значително. Разбира се, това не означава, че в българската литературна наука за Възраждането не са правени и други изследвания по въпроса за романтизма в българската литература; известни са проучванията за Чинтулов и Раковски, за Друмев и Ботев. Ала изводите в съответните изследвания от миналото са твърде общи, а в по-новите - противоречиви. Дори в том втори от академичната история на българската литература са намерили изява различни становища по този основен въпрос.
Научен труд за романтизма в българската литература (Кръстьо Генов. Романтизмът в българската литература)
-
PUBLISHERПечатница на Държавното военно издателство при МНОPage range:100-103Page count4LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryКнигата на Кръстьо Генов „Романтизмът в българската литература" излезе от печат през 1968 г., а една година преди това тя бе защитена като докторска дисертация. Някои от застъпените в нея принципиални становища авторът отстоява през последните години последователно в редица свои публи кации из областта на българската възрож денска литература и най-пълно в труда си „От Паисий до Ботев", издание на „Наука иизкуство", 1966 г. При оценката на новата му книга трябва да се вземе под внимание главно обстоятелството, че у нас почти липсват обобщаващи или по-цялостни изследвания за основните направления и методи в българската възрожденска литература, по-специално за изявата, обсега и специ фиката на романтизма в нея. Освен някои от по-известните проучвания на Иван Шишманов и Боян Пенев в миналото, познатата статия на Петър Динеков „Проблемът за романтизма в българската литература до Освобождението", написана във връзка с Четвъртия международен конгрес на славистите в Москва, трудът на Пантелей Зарев „Панорама на българската литература" и още няколко по-малки публикации, библиографията на специалните изследвания по предмета почти не предлага нещо друго ори гинално и значително. Разбира се, това не означава, че в българската литературна наука за Възраждането не са правени и други изследвания по въпроса за романтизма в българската литература; известни са проучванията за Чинтулов и Раковски, за Друмев и Ботев. Ала изводите в съответните изследвания от миналото са твърде общи, а в по-новите - противоречиви. Дори в том втори от академичната история на българската литература са намерили изява различни становища по този основен въпрос.