Срещи и разговори с Николай Хрелков [Продължение]

Неочаквано и за самия мене, около месец или месец и половина след срещата в апе ритив „Роял" в моя живот настъпи една не особено приятна промяна. Поради това, че ми на И предстоеше да се готвя за държавен изпит, който повече от всеки друг изпит предполага по-добри условия за работа и по-малка заетост със странични занимания, размислих какво да правя и като не намерих друг изход, реших да се върна временно в провинцията. Така, колкото и неприятно да ми беше, аз се отдалечих от литературните среди и за известно време загубих дирите на Хрелков. Онова обаче, което научих по-късно, ме хвърли в тре вога. Оказа се, че Хрелков беше получил кръвоизлив и по настояване на лекарите и близки хора беше се съгласил най-подир да постъпи в санаториум. И действително, чух след това, че той беше отишел на лечение в Искрец, по-късно, струва ми се, в Пловдив на някои други места, а през лятото на 1937 година съвсем неочаквано го намерих в Че пино-баня у моя съученик и приятел Васил Сотиров - един необикновено сърцат и вели кодушен човек, с когото се беше свързал по не знам какви неизповедими пътища. В ре зултат на тези усилия острите пристъпи на болестта бяха отбити, но здравето му все пак оставаше непоправимо. За връщане към нормален живот не можеше и да се мисли, затова с помощта на близки хора Хрелков се беше установил в Горна баня - отначало само лекуване, а след това и на постоянно местожителство. Тук именно със своето държане и за своята непримиримост той мина от литературата, където вече си беше създал име, в една друга област, която бих нарекъл литературна легенда.