Към 150-годишнината на И. С. Тургенев

Библиографски раздел

Тайната на Тургенев

Free access
Статия пдф
1486
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сред великите руски писатели, страдалци и праведници, мъченици и светци, Тургенев е сякаш най-честитият, най-благополучният. Роден под щастлива зве зда, помазан от добри орисници, струва ти се, че той не е син на тази многостра дална, с кръв и пот пропита руска земя, а галено чедо на щедра и обилна Фран ция, от векове грижовна към своите духовни таланти, от векове натрупала ду ховни и материални блага. Най-напред това благополучие се натрапва в грубия си житейски смисъл. И Пушкин и Лермонтов са представители на „, златната младеж", и те са пилци на дворянски гнезда", и те в „нежни люлки са люлени“, но с колко шипове тръни е бил покрит пътят им от първите венци на славата до куршумите на под ставените убийци. И Гогол е престъпил прага на признанието с мажорно-тържест вените акорди на триумфален марш, но какъв тягостен, безнадежден реквием са последните дни от живота му. И Толстой е расъл под грижите на учители и гу вернантки, и той е късал цветя от градината на живота, и той се е обкичвал с лаврите на световната известност, и той се е стремял към хармония и равновесие в живота си. Но с цената на колко самоизтезания, лутане, гърчове. Какво да ка жем за Достоевски, познал анонимното величие на героя, на бореца срещу офи циалната власт, на рицаря на социалната съвест, но пак с цената на една смъртна присъда, на треперене пред ешафода, на близо десетгодишно заточение. Какво да кажем за Чехов, пожизнено молепсан с чахотката“, какво да кажем за кохор тата по-млади, може би не по-малко надарени и далеч не така прославени съвре менници, обидно рано покосени от жестоките условия на живот.
    Ключови думи

165 години от рождението и 100 години от смъртта на И.С. Тургенев

Тургенев и българската културна общественост

Free access
Статия пдф
3422
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Тургенев винаги е заемал важно място в духовния живот на нашия народ. Самият факт, че почти столетие той е един от най-превежданите и четени не само от нашата интелигенция, но и от широките слоеве на народа ни писател, потвър ждава това. Интересът към неговото творчество е бил винаги неизменен и постоянен. Никакви политически или други ситуации не са били в състояние да го ограничат или намалят. Това може да се обясни отчасти с по-голямата му четивност, но най-вече с непосредственото му отношение към съдбата на българите, с широкото място, което и отделя в своето творчество. Признателна България му се е отплащала с подчертана обич и преклонение - тя е виждала в негово лице нещо повече от художник. Виждала е приятел, издигнал я на пиедестала на световната литература. И Нашата наука не разполага с изследвания, от които да се види кои са найчетените художествени произведения от чуждите литератури, но вероятно „В навечерието" е едно от тях. Този роман е издаван около 40 пъти. Издаван е в дни не само на социален и национален възход, но и на сътресения и погроми, като се почне от 1889 г., когато за пръв път излиза едновременно във Велико Търново Пловдив и се стигне до наши дни. Издаван е не само във Велико Търново и Пловдив, но и в Шумен, Габрово, Казанлък, София и др. Нито „Човешка коме дия" на Балзак, нито „Война и мир на Толстой - най-велики произведения на човешкия гений - могат да се похвалят с такъв успех. Нека припомня, че руската и западноевропейската литературна мисъл са считали и продължават да считат този роман на Тургенев за посредствен - за далече по-долу в художе ствено отношение от „Рудин“, „Дворянско гнездо" и „Бащи и деца". Те премълчават или изпускат обстоятелството, че романът „В навечерието" е най-заразя ващото, най-вълнуващото със съдбата на своите герои, с тяхната саможертва за една велика идея художествено произведение на Тургенев. За нас българите романът „В навечерието" с неговия главен герой Инсаров има изключително национално значение. Чрез него Тургенев е обърнал погледа на световната литературна и културна общественост към нашите робски страдания и неволи, към нашата готовност за саможертва в името на свободата. Но има и нещо по-важно - чрез своя герой Тургенев е съдействувал българският народ да опознае себе си и да открие своите трайни национални добродетели - на всеотдайна любов към родината, на саможертва в името на свободата. Може би затова повече от всеки друг герой Инсаров се е превърнал в своеобразен мит, във велик пример за поколенията български патриоти.