165 години от рождението и 100 години от смъртта на И. С. Тургенев

Тургенев винаги е заемал важно място в духовния живот на нашия народ. Самият факт, че почти столетие той е един от най-превежданите и четени не само от нашата интелигенция, но и от широките слоеве на народа ни писател, потвър ждава това. Интересът към неговото творчество е бил винаги неизменен и постоянен. Никакви политически или други ситуации не са били в състояние да го ограничат или намалят. Това може да се обясни отчасти с по-голямата му четивност, но най-вече с непосредственото му отношение към съдбата на българите, с широкото място, което и отделя в своето творчество. Признателна България му се е отплащала с подчертана обич и преклонение - тя е виждала в негово лице нещо повече от художник. Виждала е приятел, издигнал я на пиедестала на световната литература. И Нашата наука не разполага с изследвания, от които да се види кои са найчетените художествени произведения от чуждите литератури, но вероятно „В навечерието" е едно от тях. Този роман е издаван около 40 пъти. Издаван е в дни не само на социален и национален възход, но и на сътресения и погроми, като се почне от 1889 г., когато за пръв път излиза едновременно във Велико Търново Пловдив и се стигне до наши дни. Издаван е не само във Велико Търново и Пловдив, но и в Шумен, Габрово, Казанлък, София и др. Нито „Човешка коме дия" на Балзак, нито „Война и мир на Толстой - най-велики произведения на човешкия гений - могат да се похвалят с такъв успех. Нека припомня, че руската и западноевропейската литературна мисъл са считали и продължават да считат този роман на Тургенев за посредствен - за далече по-долу в художе ствено отношение от „Рудин“, „Дворянско гнездо" и „Бащи и деца". Те премълчават или изпускат обстоятелството, че романът „В навечерието" е най-заразя ващото, най-вълнуващото със съдбата на своите герои, с тяхната саможертва за една велика идея художествено произведение на Тургенев. За нас българите романът „В навечерието" с неговия главен герой Инсаров има изключително национално значение. Чрез него Тургенев е обърнал погледа на световната литературна и културна общественост към нашите робски страдания и неволи, към нашата готовност за саможертва в името на свободата. Но има и нещо по-важно - чрез своя герой Тургенев е съдействувал българският народ да опознае себе си и да открие своите трайни национални добродетели - на всеотдайна любов към родината, на саможертва в името на свободата. Може би затова повече от всеки друг герой Инсаров се е превърнал в своеобразен мит, във велик пример за поколенията български патриоти.

Тургенев пише едно от последните си произведения - Стихотворения в проза", - без намерението то да бъде отпечатано. Отделните лирически откъси стават известни на четящата публика благодарение на горещото настроение на неговия издател М. М. Стасюлевич. Предавайки го за печат, Тургенев поставя заглавие „Senilia“ („Старчески“), което издателят под влияние на популярните „Малки поеми в проза" на Шарл Бодлер заменя със „Стихотворения в проза" и авторът одобрява този избор. Близостта в двете заглавия е послужила като отправна точка, за да се търси близост и в съдържанието, идеите и стилистиката на двамата автори; да се говори за влиянието на Бодлер и символизма върху Тургенев, да се обявяват някои от произведенията на руския критически реалист за написани под знака на едни или други модернистични увлечения. Името на Бодлер не се споменава в литературнокритическите статии и огромната кореспонденция на Тургенев. Но трябва да допуснем, че той е познавал,, Малки поеми в проза", тъй като е бил запознат с всичко значително във френската литература. За Тургенев „Стихотворения в проза" са отделни, завършени произведения, несвързани помежду си с общ сюжет, но събрани в един цикъл или сборник, облъхнати от мислите и чувствата на един творец, те се превръщат в своеобразен поетически дневник. По същия начин гледа на своите „малки поеми" Шарл Бодлер: „И вижте какво чудно удобство има в такава комбинация за всички ни: за вас, за мене, за читателя - пише той на своя издател. — Можем да прекъснем, където искаме: аз - моите мечти, Вие - ръкописа, читателят - четенето, защото аз не искам да из морявам вниманието на чигателя с безкрайната нишка на някоя хубава интрига (разр. м. - Б. П.). Отнемете прешлен и двете части на тази гъвкава фантазия леко се съединяват. Разсечете я на много късове и ще видите, че всеки къс може да живее отделно. Надявайки се, че някои от тях ще бъдат така жизнени да 1 Ви харесат и развлекат, аз се осмелявам да Ви посветя цялата змия. " Почти аналогично звучи и Тургеневото предисловие към „Стихотворения в проза": „Нека нашият читател не прелиства тези стихотворения в проза подред: навярно ще му доскучае — и книжката ще падне от ръцете му. Нека той ги чете поотделно: днес едно, утре друго - и някое от тях може би ще събуди нещо в 62 душата му.