По страниците на литературни списания от Унгария и Франция

Поредната книжка на унгарското акаде мично списание предлага разнообразни материали, засягащи както въпроси на литературната история, така също и на литературната теория и критика. В статията си „Сто години унгарска компаративистика" А. Берецик ни запознава с възникването и развоя на унгарската компаративистика. Първото списание по сравнително литературознание в света е излязло на 15 януари 1877 г. в Колошвар (тогавашна Унгария) като проява на позитивизма. Негов създател и ревностен поддръжник е бил Хуго фон Мелтцл, избран още на двадесет и шест годишна възраст за професор по германистика в университета Колошвар (1872). Основна цел на списанието по сравнителна история на литературата е била чрез публикуването на унгарска литература в превод, както и на оригинална и преводна чужда литература да съдействува за вливането на националната унгарска литература в системата на световната литература. За да подчертае интернационалния характер на изданието, Мелтцл му дава латинско наименование: Аcta Comparationis Litterarum Universarum (ACLU). За мото на списанието са били избрани прочутите думи на Фридрих Шилер до Теодор Кьорнер, от които се долавят основните акценти, ръководни за изда теля: „Малък и беден идеал еда пишеш само за една нация; за един философски дух тази граница е непоносима. Той не може да се помири само с един фрагмент (а какво повече представлява дори и най-великата нация?). " Мелтцл се опитва още в самото начало да изолира изданието от господствуващите тогава в Унгария, а и в света национализъм и фанатична религиозност, при все че се обя вява и против другата модна крайност - космополитизма. Авторът подчертава, че издателят е съумял да свърже полиглотния принцип с истинския патриотизъм, като провежда неговото научно обобщение: .... Специалното изследване трябва да се направи по възможност на различни езици, но новите изводи, обобщавайки крайните резултати, се дават единствено на националния език. " Списанието на Мелтцл, който е бил подпомаган известно време от полиисторика професор Самуил Брасай, спечелва за кратък период одобрението на научния свят в Унгария, още повече дори на този в чужбина. Крайната цел, преследвана от издателя, е чрез списанието да подпомогне развитието на новоформиращата се наука - сравнителното литературознание, както и да вдигне бариерите, които изолират унгарската литература от другите литератури. Интерес представлява самобитната структура на това издание, предлагащо осем рубрики, както следва: Основни статии. Рецензии; Кратки обзори, Петьофиана; Шопенхауериана; Симикта: сме сено съдържание, документи към народното творчество, преводи; Фронтистерион: обективна дискусия по проблемите на сравнителното литературознание, на естетиката и други неразрешени въпроси; преглед на книги, съобщения на редакцията. Материалите са излизали (с малки изключения) на унгарски, немски, френски и латински език. Притежаващ изключителни качества като човек и учен, Мелтцл е бил преди всичко литератор и естет, занимавал се е обаче и с лингвистика, археология и философия, а между другото се изявява и като поет и преводач. Когато материалът за някоя книжка от списанието се е оказвал недостатъчен, за да я попълни, Мелтцл е превеждал от китайски, арменски и японски (с помощта на немски текстове). Авторът се опитва да проследи линията на развитие на първото по рода си списание: в първите броеве централно място заема сравнителното изучаване на народното творчество, следващите години показват силно акцентуване върху творчеството на издигналия се на световно равнище унгарски поет Петьофи, следва темата за Шопенхауер, появява се Лесинг и неговата теза за еманципацията, прозвучала в „Натан Мъдреца". А и личните предпочитания на издателя, реализирани предимно чрез собственото му перо, изтласкват на повърхността сравнителни митологични фолклорни варианти. Обаче кръгът от теми, който е бил застъпван сравнително с най-редовна интензивност, е засягал концепцията на Гьоте за световната литература - чрез нея според Мелтил биха могли да бъдат решени всички проблеми в литературата. Естетическите възгледи на Унгарския компаративист имат за основа учението на Гьоте за отношението между форма и съдържание.