Страници за прозата от Иван Цветков

В съвременната ни литературна критика, особено в рецензентската дейност, често се забелязва самоцелно анализаторство на авторовия текст, констатиране на авторовите идеи, образи, стилови особености, идейно-естетически позиции... и отсъствие или замъгляване на критичес ките позиции. В това отношение критици като Иван Цветков има за какво да бъдат давани за пример. Иван Цветков от дълги години присъствува активно в съвременния ни лите ратурно-критически живот, темпераментно защищава гражданските си и художествени позиции, литературните си вкусове и предпочитания. Той е един от най-добрите познавачи на руската и съветската литература у нас, а между критиците и литературоведите от т. нар. средно поколение е един от най-обществено изявените. Неговото полемично и убедително слово ни е добре познато от литературните сесии, обсъждания и дискусии. Той не стои настрана от кипежа на съвременния литературен процес, винаги има свое становище по актуалните проблеми на художестве ната и публицистичната дейност, по цен тралните политически, културни и лите ратурни въпроси, които в даден момент са най-вълнуващи и наболели. Искрено съпреживява всяко ново явление в съвет ската и в националната ни литература, стреми се да бъде в крак с последната дума на съветското литературознание. Иван Цветков е критик-общественик, който изявява духовната си същност в статиите и изследванията си, както и в гражданското си поведение. Верен на призванието си, на убежденията си за важните обществени функции на литературата, той не търпи фалша, в художественото творчество търси не само естетически ценности, но и чертите на завършената, хармонич на, излъчваща обаяние творческа личност, която може да бъде с ренесансово бликащи чувства, открита за всички слънца и радости на битието като Пушкин; вътрешно съсредоточена, усамотено горда и гаснеща в бездействие лъвска натура като Лер142 монтов; вечно терзаема, раздвоявана и трагична като Гогол и с колосална ду ховна мощ на пророк като Лев Толстой. И в националната ни литература той търси големите личности като Смирненски и Вапцаров, ония творци, които улавят ма щабите на историята и интензивно живеят В нея. „Страници за прозата“ е една физиономична книга на Иван Цветков, в която се очертават главните му литературноисторически и литературно-критически изяви. Тук са събрани статиите и рецензиите му от последните години върху рус ката, съветската и българската литература, върху най-важните прояви на съ временната художествена проза. Обединени от искрен антидогматичен патос, отделните студии на критика дават доста пълна пред става за вълненията и тревогите му, за упоритите му търсения, за категоричните му съвременни концепции и позиции. Най-плодотворен и резултатен у Иван Цветков е стремежът към задълбочено и разширено историко-литературно изслед ване („Максим Горки и формирането на социалистическия реализъм в българската поезия", „В годините след разгрома"), към по-обхватен синтез и обобщение (ста тиите за Достоевски, Чехов, Леонид Лео нов, Ал. Твардовски...), към самостоя телно съвременно мислене. Оригинални и обосновани са паралелите му между руските и съветските писатели и българ ските, както и между руската и националната ни история и култура. Повечето от статиите в книгата са посветени на руските и съветските белетристи, но и в тях кос вено се търси винаги връзка с българския литературен процес.