По страниците на литературните списания от ГДР, Полша, Франция, Англия, Австрия

Немското академично „Списание за славистика" публикува в първата си книжка от 1973 г. интересната студия на д-р Кла ус - Дитрих щедтке от Централния институт за литературна история при Академията на науките на ГДР, озаглавена „Семантични проблеми при интерпретацията на прозаически текстове". Авторът смята, че структурните анализи влитературознанието не са цел или самоцел, а имат свое място и значение в метода на интерпретация на една литературна творба. Предварително енеобходимо да се извърши обаче историко-филологическо класифици ране на произведението и на текста, с което определя изходната позиция (Standort) за научното наблюдение. Улесненото по този начин описание на структурата на творбата е последвано от естетико-семантичната интерпретация, а с това и от определянето на функцията и значението на тази структура. При това въпросът, доколко класифицира щите или квантифициращи методи подхож дат за разкриването на текстови качества, и до днес още до голяма степен зависи, смята авторът, от творческата интуиция и от историко-биографичните, както и от специалните лингвистични познания на изследователя. Формалният строеж на литературния текст се изследва или в граматическата и метрическа област (м и крострукту ра), или в тематичен аспект (макроструктура). Лингвистично ориентираната поетика анализира и описва функциониращите в една Литературна творба граматически и поетически нормативни системи. Отделните текстови елементи, подчертава авторът, се представят като една измерима материя, а в тази взаимовръзка текстът може да бъде дефиниран като „сума от структурни отношения, които са намерили лингвистичен израз". (Тук авторът се позовава на определението на Ю. Лотман в книгата му „Струк тура художественного текста".) Текстовите изследвания на тази плоскост са довели, смята д-р Щедтке, до интересни разкрития по отношение на микроструктурата на пое тическите текстове. Слабо убедителни са 144 досега почиващите на такива анализи изводи за специфично естетическите качества на творбата. Освен това този вид поетика се ограничава най-вече до анализ на текстове, чиято отклоняваща се от нормалния език организация (чрез метафори, рима, метрика, ритъм) е очевидна. Авторът привежда мне нието на съветския литературовед В. Ви ноградов, че „лингвистика без философия, лингвистика на „Външните форми" може да доведе до положителни, макар и едностран чиви резултати само в областта на теорията И историята на стиха. В областта на прозата и драмата наличните конкретни изследвания се ограничават върху случайни и твърде общи преценки." (Цитираната мисъл е от книгата на В. Виноградов „О художественной прозе", писана през 1930 г. и отнасяща се за дейността на руските формалисти в литературознанието.) Така авторът достига до извода, че развитието на съвременната литературна наука показва как една лингвистично ориентирана поетика може да бъде продуктивна в истински смисъл само там, където се поставя въпросът за значението на творбата, и с това семантичните проблеми се поставят в центъра на изслед ването.