По страниците на литературни списания от СССР, Франция, Полша, Англия ГФР

Списанието предоставя част от странините в първата си книжка на чуждестранни приятели". Под заглавието „Книги, носещи правда на света. Многонационалната съветска литература и художественото развитие на човечеството“ е публикувана анкета, в която взимат участие представители на литературната мисъл от България, Унгария, Хаити, ГДР, Мексико, Полша, Румъния, САЩ, Чехословакия, Югославия, ЮАР. Редакцията се обръща към тях с два въпроса: 1. Какво значение има опитът на многонационалната култура и литература в СССР за съвременния световен литературен процес, 2. Каква е ролята на съветската литература в личната им творческа съдба. Отговорите на чужде странните приятели" - поети, прозаици, преводачи, литературни критици - са съсредоточени около няколко основни положения: Многонационалната съветска литература високо носи знамето на активния хуманизъм, нейните произведения, създадени на десетки езици, отдавна са намерили път към сърцата на многомилионни читателски маси извън границите на СССР, художествените и завоевания помагат на прогресивните писатели в техните творчески и идейни търсения. С особен възторг се коментира съчетанието на националното и интернационалното в нея като една от най-ярките изяви на ленинската национална политика, като доказана вярност към нейните принципи. Реализа цията на формулата национална по форма, социалистическа по съдържание" по своето социално-политическо и културно значение се сравнява с най-велики явления на културата, които са ознаменували цели исторически епохи в художественото развитие на човечеството - разцвета на античната гръцка култура, Възраждането, рационализма на XVII в." (според определението на К. Кирице, Румъния). Б. Анашенков разисква по един злобо Дневен въпрос - влиянието на научно-техническата революция върху състоянието и перспективите на съвременното художествено развитие (статията „Прогресът на техниката и консерватизмът" на литературата"). Сходни материали предлага рубриката „Диа134 лози, представена в книжката от дискусията върху филма на А. Тарковски „Соларис". Под обединяващото заглавие „Науката, човекът, нравствеността са изложени становищата на няколко автори във връзка със сложни проблеми: равномерно ли протичат прогресът на техниката и прогресът на нрав ствеността, Докъде се простира обществе ната и моралната отговорност на учения, Какво е социалното съдържание на научнотехническата революция? Усложнението на социалните връзки на личността, подчертава се в заключителните редове от името на редакцията, е въпрос за степента на човешкото участие в съдбините на света, въпрос за вечните нравствени ценности и техния нов, съвременен облик, с една дума - това е въпрос за хуманизма. 150-годишнината от рождението на Ш. Петьофи е отбелязана със статия на Ал. Гершкович, в която се проследява отношението на прогресивните обществени кръгове в Русия през 60-те години на миналия век към личността и творчеството на поета. Рубриката „История на литературата" е представена и от изследването на Б. Косте лянец „Още един път за „Ревизор". Кн. 2 на списанието предлага на читателите си щастлива среща със С. С. Аверинцев. Студията му „На кръстопътя на литературните традиции (Византийската литература: извори и творчески принципи) приковава вниманието не само с обемната и необикновено отговорна и ангажираща тема. Отново авторът ни приобщава към резултатите на своето изследователско дарование, респектира с умението си да извлича философско-исторически и литературно-теоретически смисъл от конкретното знание, да открива нови и нови начини за оползотворяване на избраното методо логическо тълкуване. И не на последно място - да активизира читателя в размис лите му за настоящето, предоставяйки му богати възможности за сравнение между далечното минало и днешния ден.