Балан

Проф. Александър Теодоров-Балан епознат на нашата общественост преди всичко като езиковед и библиограф. Но той има важни заслуги и като литературен работник: автор е на няколко книги из областта на литературната история и на десетки конкретни изследвания, посветени на различни въпроси от старобългарската литература и от литературата на Българското възраждане. Същевременно Александър Теодоров-Балан не еостанал чужд и на съвременната нему литература от периода след Освобождението - публикувал е редица рецензии за новоиздадени художествени произведения, както и статии върху творчеството на отделни писатели като Ив. Вазов, Алеко Константинов, К. Христов, К. Величков, Ц. Церковски, П.Ю. Тодоров, А. Страшимиров, Н. Ракитин и др.1 С особено внимание А. Теодоров-Балан е следил творческото развитие на Иван Вазов. Още през ученическите и студентските си години той се изявява като ревностен поклонник на неговия талант. По-късно като преподавател във Висшето училище (днешния Софийски университет „Климент Охридски") А. Теодоров-Балан чете лекции за Вазовото творчество и същевременно публикува редица рецензии и статии за негови произведения. През 1891 г. той разглежда на страниците на „Периодическо списание" (кн. 37-38, с. 264-293) Вазовите „Стихотворения за малки деца" паралелно с детските стихотворения на П. Р. Славей ков, В. Н. Попович и М. Д. Балабанов. Няколко години по-късно критикът печата в сп. „Бъл гарски преглед" (г. II, 1895, кн. 12, с. 40-51) известната си статия „Ас и двойка" с подзаглавие „Поетическа среща", в която установява връзката на ранното Вазово творчество с Ботевата революционна поезия. През 1900 г. той помества в „Периодическо списание" (кн. 61, с. 699- 702) рецензия за Вазовата комедия „Вестникар ли?" През същата година започва печатането и на неговия лекционен курс за творчеството на Вазов, който излиза в продължение на няколко години на страниците на „Периодическо списание" (кн. 61, 62, 63, 66 от 1900-1906 г.) под наслов „Преглед на поетическата творба на Вазова". Този лекционен курс обема повече от 300 страници и фактически се явява първата обширна монография върху Вазовото творчество (за съжаление обаче тя е останала недовършена). Пак по същото време Балан подготвя една сказка за Вазовото творчество, която изнася в различни градове на страната: Пловдив, Враца, Плевен, Търново, Свищов, Видин, Русе, Шумен, Разград, Варна, Бургас и накрая - в София. Част от сказката той помества като статия в сп. „Българска сбирка" (г. ХII, кн. 8, с. 473-484) под наслов „Две концепции на Вазова из практичната философия“, където предлага своеобраз но тълкуване на известното Вазово стихотворение „Тръносливката“. Тази негова публикация предизвиква основателни възражения и наскоро след това критикът се вижда принуден да излезе в същото списание с кратка бележка-отговор „Към концепцията на Вазов в „Тръносливка та“ (г. ХІІ, кн. 10, с. 652).

Едно кратко познанство с акад. Александър Теодоров-Балан, датиращо от края на 30-те години и продължило с известни интервали на прекъсване до 1959 г., ме заставя да запозная читателя накратко с жизнения му и научен опит, като споделя някои лични впечатления от неговата богата езиково-литературна дейност, която е очаровала много интелектуалци със своята новаторско-творческа и революционно-преобразователна същност. Данните за тази кратка уводна част са почерпани главно от неиздадената „Книга за мене си (Автобиографически спомени и бележки)"*, която Балан пише в навечерието на своята 75- годишнина, а по-късно доработва и преписва в 1952 г., когато е вече на 93 години. Александър Теодоров-Балан е роден в с. Кубей на 14 октомври 1859 г. Това селище, както пише той, е отстояло на 16 километра от Болград (тогава под румънска власт) и се е намирало в руската част на Бесарабия. Тази територия след Първата световна война става румънска, а от 1941 г. - руска, каквато е била до края на Кримската война (1856). Бащата на Ал. Т.-Балан - Стоян Балан - произхожда от многочелядния род Балачски. Той записва своя син Александър в местното училище, където обучението му поема учителят Рашков, комуто дължа - пише Балан - много благодарности: мъж благ, с високо чело, хубави черти и крайно услужлив" (с. 77). Като отчита ученолюбието на своя ученик, Рашков съдействува Ал. Т.-Балан да продължи учението си в Комрат, град с около 10 000 жители, къ дето той постъпва в т. нар. „Висше Бесарабско-българско централно училище". Тук той е сти пендиант (препоръчан от Рашков) със 70 рубли годишно. Негови съученици са Манастирли, Караган, Гребенча, Казанасмас, Касъм, Килчик, Чолак, Чобан, Митител, Бояджи, Кованджи и др. А между учителите си той споменава Диамандиев, Петър Оджаков, Николай Карамфилов и отец Феодор Златов. Макар училището да се е наричало „бесарабско-българско", в него не на български език. ce e преподавало През 1872 г. Балан е приет във втори клас на Болградската гимназия, наричана „Цент рално училище". Негови учители са Васил Стоянов от Жеравна, Киряк Цанков, преподаващ немски език, Богдан Горанов от Карлово (роднина на Евлоги Георгиев), а учител по латински език е директорът на гимназията Павел Теодорович, завършил в Москва. След шест го дини Балан тръгва от Болград за София, която по това време е с руска администрация (1878- 1879), където е назначен за секретар на съда. През 1879 г. започва периодът на неговите петгодишни специализации. Най-напред той се установява в Прага и изучава славянска филология при професорите Мартин Хатала и Ян Гебауер, а през 1882-1884 г., по предложение на Константин Иречек, слуша лекции по славистика в Лайпциг и изучава гръцки, латински и немски език. Престоят му тук е напълно успе шен и се увенчава със защита на докторат.