Из преписката между Иван Вазов и Александър Теодоров-Балан

Проф. Александър Теодоров-Балан епознат на нашата общественост преди всичко като езиковед и библиограф. Но той има важни заслуги и като литературен работник: автор е на няколко книги из областта на литературната история и на десетки конкретни изследвания, посветени на различни въпроси от старобългарската литература и от литературата на Българското възраждане. Същевременно Александър Теодоров-Балан не еостанал чужд и на съвременната нему литература от периода след Освобождението - публикувал е редица рецензии за новоиздадени художествени произведения, както и статии върху творчеството на отделни писатели като Ив. Вазов, Алеко Константинов, К. Христов, К. Величков, Ц. Церковски, П.Ю. Тодоров, А. Страшимиров, Н. Ракитин и др.1 С особено внимание А. Теодоров-Балан е следил творческото развитие на Иван Вазов. Още през ученическите и студентските си години той се изявява като ревностен поклонник на неговия талант. По-късно като преподавател във Висшето училище (днешния Софийски университет „Климент Охридски") А. Теодоров-Балан чете лекции за Вазовото творчество и същевременно публикува редица рецензии и статии за негови произведения. През 1891 г. той разглежда на страниците на „Периодическо списание" (кн. 37-38, с. 264-293) Вазовите „Стихотворения за малки деца" паралелно с детските стихотворения на П. Р. Славей ков, В. Н. Попович и М. Д. Балабанов. Няколко години по-късно критикът печата в сп. „Бъл гарски преглед" (г. II, 1895, кн. 12, с. 40-51) известната си статия „Ас и двойка" с подзаглавие „Поетическа среща", в която установява връзката на ранното Вазово творчество с Ботевата революционна поезия. През 1900 г. той помества в „Периодическо списание" (кн. 61, с. 699- 702) рецензия за Вазовата комедия „Вестникар ли?" През същата година започва печатането и на неговия лекционен курс за творчеството на Вазов, който излиза в продължение на няколко години на страниците на „Периодическо списание" (кн. 61, 62, 63, 66 от 1900-1906 г.) под наслов „Преглед на поетическата творба на Вазова". Този лекционен курс обема повече от 300 страници и фактически се явява първата обширна монография върху Вазовото творчество (за съжаление обаче тя е останала недовършена). Пак по същото време Балан подготвя една сказка за Вазовото творчество, която изнася в различни градове на страната: Пловдив, Враца, Плевен, Търново, Свищов, Видин, Русе, Шумен, Разград, Варна, Бургас и накрая - в София. Част от сказката той помества като статия в сп. „Българска сбирка" (г. ХII, кн. 8, с. 473-484) под наслов „Две концепции на Вазова из практичната философия“, където предлага своеобраз но тълкуване на известното Вазово стихотворение „Тръносливката“. Тази негова публикация предизвиква основателни възражения и наскоро след това критикът се вижда принуден да излезе в същото списание с кратка бележка-отговор „Към концепцията на Вазов в „Тръносливка та“ (г. ХІІ, кн. 10, с. 652).