Някои проблеми на художествената структура

Литературната творба е един интересен, богат и многообразен микросвят. Тя е феномен, който, от една страна, еблизък до други предмети и явления на действителността, а, от друга - е своеобразен оригинален и неповторим плод на човешко съзнание, на духовност, на импулси и пориви. Тя еи едно малко чудо: самият автор често бива изненадан от това, което е сътворил като окончателен творчески резултат. Какво е мястото на структурата в цялостната творба и в съотношение със съдържанието и формата? Какво трябва да разбираме изобщо под структура, Отговорът на този въпрос не елесен и еднозначен. Понятието ес различен многообхватен смисъл. В литературознанието то се налага в последните де сетилетия. Първоначалното му разпространение е свързано с езикознанието, И както и с някои нашумели през определен период литературоведски направле ния като структурализма и феноменологизма. При това налагане на понятието се изявяват различни аспекти - в преобладаващите случаи в литературознанието свързани с формалистични или външноформални концепции за литератукоито рата. Същевременно много от функциите, се приписват на структурата като съществен компонент на литературната творба, в миналото са означавани терминологично по различен начин - във връзка с формата или композицията. Вниманието към структурата в значителна степен измества засвидетелствуваното по-преди внимание към композицията. Нередки са и тенденциите - в стре межа да се намери убедително място на структурата - да се стесняват неимоверно границите и функциите на композицията като универсален творчески компонент, като традиционно утвърждаван компонент на изграждането; нерядко тези функции се свеждат само до външното подреждане или до гледната точка, до съчетаването на изразни и стихотворни форми. Трябва да кажем, че терминът структура не енов, той еупотребяван и попреди във връзка с някои науки. Смисълът му е бил свързан с представите строеж, устройство на определен предмет или явление (в природната или общест вената сфера, в организмите и др.). В последните десетилетия с развитието на математическите науки, теорията на информацията, кибернетиката и др. употре бата на термина и понятието е активизирана с обогатяване на смисъла, насочен към разбирането на вътрешно взаимодействие в рамките на единна система с „трайни закономерни връзки между нейните елементи" (вж. Енциклопедия, изд. БАН, 1974, с. 793). Също така има се пред вид съотношението между част ицяло с функционална зависимост и субординация.