Маргарита Райнова

Историческият жанр в младата съветска литература се ражда в отговор на огромния интерес на читателите към историческото минало, към онова време, в което се утвърждават основните черти на руския национален характер и се крият корените на неотдавнашната победа на народа над царизма. Революционната действителност тласка писателите към изобразяване на такива революционни кризиси, които са имали решаващо значение за страната и народа. Съветската художествена литература не само възприема най-добрите традиции на класическата, но и развива нови страни от художественото виждане и осмисляне на света на основата на метода на социалистическия реализъм и марксистколенинския мироглед. Едва в съветската литература се осъществява предвижда нето на В. И. Ленин за пролетарската литература: „Това ще бъде - писал Ленин през 1905 г. - свободна литература, която ще оплодотворява последната дума на революционната мисъл на човечеството с опита и живата дейност на социалистическия пролетариат, която ще създава постоянно взаимодействие между опита на миналото... и опита на настоя щето...1 Авторите на исторически произведения се интересували от съотношението Между миналото и настоящето и историческата перспектива, определящи актуалността на произведението, неговия жизнен смисъл и съдържание. В живите об- рази на своите герои те търсели и разкривали приемствената връзка между миналото и настоящето на народа: как в борба с класовите врагове и чуждите завоеватели руският народ е създавал своите освободителни традиции. Стремежът на писателите да обяснят „родословното дърво" на революцията по думите на М. Серебрянски обяснява особения за съветската литература интерес към селските въстания под ръководството на Степан Разин, Иван Болотников, Еме лян Пугачов. Темата за революционната борба на селяните в миналото заела 38 широко място през 20-те - 30-те години, когато се зародил, укрепнал и утвърдил съветският исторически роман.