Лилия Радославова-Попова

Публикуваните тук писма са част от кореспонденцията между Иван Радославов и Гео Милев по времето, когато Ив. Радославов е в Берн - Швейцария, член на културно-дипломатическа мисия (1919). Предмет на тези писма са новото книгоиздателство «Везни», сп. «Везни», режисьорската дейност на Г. Милев, предложения за сътрудничество до Ив. Радославов. Засягат се и семейни въпроси - Ив. Радославов и Г. Милев са баджанаци. Писмата се на мират в личния архив на Ив. Радославов. Публикуват се за пръв път. 1 До Иван Радославов - Берн - Швейцария Берлин, 10. 3. 918 Драгий ми Иване, едва снощи - Мила беше при мене - получихме първото ти писмо B най-сетне, много късно. Сега засега съм в същата болница, в която си отправил писмото си, но то е само поради операцията, която ми правиха преди 2 дена, иначе, писах ти и порано, съм в друга болница, по-право в друг «пансион»... Затвореното писмо за мене София не съм получил, но получих една картичка, изпратена в София, която преди 2-3 дена Анюта ми препратила тук. 3 За хубавите пожелания за щастие и радост ти благодаря (- им!) (sic), разбира се, безпределно: още повече, че твърде малко хора ни пожелаха искрено щастието - понеже (може би) ни завидяха на щастието... Но всичко наоколо ни интересува толкова малко! Нали така трябва? - Ами какво станаха нашите литературни работи? (Всички писателски кръгове в София погребали предварително таланта ми и литер. ми интереси въобще... Питаш Анюта за моите издателски] планове. Издателство «Везни», което консолидира на здрави основи - в Ст. З[агора] пуща в края на този месец първите си книги ище продължава. Ти - ако имаш време - можеш да направиш следното, като знаеш, че правиш за нашето семейство, тъй като чакам от тази работа една крупна сума от 30 000-40 000 лв.: а именно: да прегледаш Бодлера,4 Съкровището и др. каквото имаш. 2-о нещо ново: избрани маски от Le livre (des) masques OT R. de Gourmont: напр. Метер[линк], Верх[арн), Верлен, Малce ro (арме], Самен, Хюисманс и др., които биха интересували България. И друго, каквото намериш 1 Съпругата на Г. Милев. 2 Ана Керанова Радославова, сестра на Мила Г. Милева и съпруга на Иван Радославов. 3 Пропуснат текст от личен характер. 4«да прегледаш Бодлера» - Г. Милев има пред вид предложението на Ив. Р. да се на прави второ издание на «Поеми в проза» Бодлер - в превод на Ив. Р. - от изд-во «Везни» (писмо от Ив. Р. до Г. Милев от 6 февруари 1918, публ. в «Лит. архив Гео Милев», т. II, 1964, стр. 400). «Съкровища на смирените» от М. Метерлинк. 6 Le livre de masques (фр.) - Книга на маските. 7 R. de Gourmont (фр.) - Р[еми] дьо Гурмон. 118 за добре от Анатол] Фр[анс], Р. Ролан, Maeterlinck, другите му проз[аически] работи или подобре драми: напр. Soeur Beatrice et Barbe bleu10 пр. Пиши ми за това все пак. Много ти здраве от двама ни.

Двете писма-на Никола Обретенов и Иван Андонов, както е ясно от техния текст, са отговор на отправени от страна на Иван Радославов въпроси във връзка с биографията и лич ността на Захари Стоянов. Писмото на Аспарух Емануилов се отнася до чествуването петдесет години от смъртта на Захари Стоянов в Русе. Писмата се публикуват за пръв път. Правописът на писмата е осъвременен. Литературният критик Иван Радославов не само високо цени творчеството на Захари Стоянов, той е негов възторжен почитател. В своите непубликувани спомени Ив. Радославов пише: „Тук ми попаднаха за пръв път и знаменитите „Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, които аз погълнах, не откъсвайки се няколко дена от тях. Те допринесоха извънредно много за подхранването и изострянето на патриотическото ми чувство...", на друго място се отбелязва: „Книгите на Захари Стоянов „Четите в България“, Биографията на Хр. Ботев, издадените от него в няколко тома съчинения на Л. Каравелов направиха коренен преврат във вкуса ми към книгата. Те ми станаха настолни книги. Неговият интерес към Захари Стоянов не намаля до края на живота му. Една от последните книги, които пожела да прочете, беше: „Четите в България" от Захари Стоянов. През 1929 г. Ив. Радославов публикува критичното есе „Захари Стоянов и неговите „Записки по българските въстания" (Хиперион, VIII, кн. 5-6). През 1930 г. — „Първият български есенст" (3. Стоянов - б. м.) в Хиперион, IX, кн. ІХ-Х. През 1939 г. излиза с полемична ста тия отговор по повод 50 години от смъртта на Зах. Стоянов (Заря, бр. 5489), а в архива на Ив. Радославов сесе намира писмо до СБП от 5. Ш. 51 г., в което съобщава, че е включил в Личните си творчески планове една монография на Захари Стоянов, отделни материали от която също се намират в архива му. За чествуване петдесет години от смъртта на Захари Стоянов, по напомняне и инициатива на Ив. Радославов, СБП решава да се устрои тържествено събрание. За докладчик е поканен Ив. Радославов. Тържеството се е състояло на 17. ІХ. 1939 г. в салона на БАН, където Ив. Радославов произнася своето възпоменателно слово. Също такова тържествено чествуване с участието на Ив. Радославов е било устроено и в Русе, където е живял, работил и е бил погребан Захари Стоянов.

Като младеж, още ученик, и след това студент в Швейцария и Белгия, Иван Радос лавов печата стихове - свои и преводни с гражданска тематика - в списанията „Ново време" на Д. Благоев, „Работнишко дело" на Г. Бакалов и в други социалистически издания. По-късно Ив. Радославов скъсва окончателно със стихотворството, считайки, от една страна, че няма призванието на поет, а, от друга - поради настъпилите у него вече нови идейно-естетически увлечения към поезията на символизма. Но ето как сам Ив. Радославов говори за този период от своята духовна биография:... „Аз и сега не си да вам точна сметка, какво е влияло толкова на самочувствието ми, за да скъсам с поезия. Но това аз направих без каквото и да било съжаление и огорчение, като че не се касаеше до мене, а до други - въпреки подканванията и насърченията на приятели и познати. Защото една популярност евтина в работнически и социалистически среди, чрез печа тане в списания и вестници, и главно чрез току-що публикуваната поетическа антология на Бакалов Лъчите на поезията", беше създадена. Мисля, че на това ми решение влияеше главно започващият се процес на раздвоение в психиката, което ме караше да не понасям тази нехармоничност - желанието да бъда революционен и пролетарски поет, а да пиша и изповядвам несретата и мъката на един откъснал се фактически от социализма, от неговите борби и неговата бодра вяра в общочовешко щастие. Аз бях обезверен. За мене това беше ясно. Това стана толкова по-ясно, когато не след дълго, минавайки на пози циите на индивидуализма, аз почувствувах безсмислицата на едно продължение на едно такова душевно състояние. Но вън от това, аз се бях убедил окончателно, че поет няма да бъда. Но де мога да бъда в литературата, към която привързаността ми оставаше неизменна, аз още не знаех. . . "* Тук публикуваната кореспонденция се отнася предимно до сътрудничеството на Ив. Радославов в издания на Г. Бакалов. Три от писмата (от 1900, 1903, 1905 г.) са върху пощенски карти. На писмото от 1904 г. - затворено, не е запазен пликът с адреса, но от текста на писмото: „Изкуство и раб." сте ми обещали още от Женева...", както и последната фраза: „С искрени поздрави и на брата Ви", имаме основание да предполагаме, че по това време Ив. Р. е в Тър ново, където живее семейството му. (Пребиваването на Ив. Р. зад граница в периода от 1902 до 1907 г. е прекъсвано от кратки завръщания в България.) Оригинална е пощенската картичка от 1905 г. - илюстрована, с евангелския сюжет „Възкресяването на Лазаря" и с надпис: „Маркс към работника: Стани и върви!".

Така се нарича една глава от неголямата книжка на Радко Маринов Радославов, книжовник от нашето Възраждане и участник в революционното движение от 1876 г. Пълното заглавие на книгата е: „Следствия от кримейската война на 1854-56 г. За памят по възстанието в Търновското окръжие и описание на търновските тъмници от Р. Радославова. Търново. Печ. Л. Каравелова 1878 г.". Книгата е библиографска рядкост. Радко Маринов Радославов е роден в с. Златарица, тогава Еленска околия. в семейството си ce на обеднял, някога заможен селски род. Изпитвайки силно влечение към наука, преодолявайки с рядко упорство всички трудности и несгоди, успява да стане един рядко за времето образован българин. Учил в Елена, Шумен (при Сава Доброплодни), а по-късно, подпомогнат от родолюбивия търновски търговец и обществен деец, известният Пандели Кисимов, известно време учи в Прага заедно с Васил Д. Стоянов (един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила), но поради заболяване е принуден да прекъсне следването си и да завърне в България. В 1861 г.г. отново заминава да продължи образованието си в английския колеж на о-в Малта, изпратен там от протестантския мисионер в България д-р Лонг. Това му дава възможност да овладее няколко нови европейски езика, познава и някой стари езици - в областта на лингвистиката показва голяма дарба. Завърнал се в отечеството си, избира учителското поприще, на което служи предано до края на живота си. Радко М. Радославов е и ревностен читалищен деец. Сътрудничи в периодичния печат (в. „Македония", в. „Зорница“ и др. цариградски издания, сп. „Промишленост“ в Свищов и др.). Автор е и на следните трудове: „Тържествено възспоменание за освобождението на Търново от генерал Гурко“, „Църквата Св. София", „Слово за хилядогодишнината на Св. Кирил и Методий", „Руските стремления на Балканския полуостров". В подготовката на Априлското въстание взема активно участие като председател на революционния комитет в гр. Дряново, където по това време е учител. Предателство осуетява обявяване то на въстанието в Дряново. Заедно с други членове от комитета Радко Радославов е задържан и хвърлен в търновския затвор, откъдето излиза след амнистията по случай възшествието на престола на новия султан. По време на Освободителната война участвува доброволец в сраженията около Горна Оряховица. След Освобождението е първият кмет на Горна Оряховица и отново учител. Умира в 1894 г. в Търново. Син на Радко Радославов е писателят Иван Радославов. Тук предаваме откъси от книгата, чието заглавие стои в началото на тези бележки. Правопи сът и пунктуацията са осъвременени, лексикалните особености са запазени. ....Понеже и аз се считах в броя на обвинените и стоях в затвора, дето можах сичко подробно да науча, но в настоящата си книга ще изложа по-забележителните неща, които ще бъдат за спомен на нашето потомство.