Преглед

Библиографски раздел

Истинският път към истината („Необходимостта на диалектиката. Към методологията на изучаване интернационалното единство на съветската литература” от Юрий Суровцев)

Free access
Статия пдф
3484
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Уместно е да си припомним фразата, произнесена от Луначарски в периода на богостроителските" увлечения:,, Може би се заблуж даваме, но търсим." „Приличаща на истина", тази фраза не закъсня да предизвика искрометната ирония на В. И. Ленин, който в пред говора към първото издание на „Материализъм и емпириокритицизъм" отбеляза: първата половина на тази фраза съдържа абсо лютна, а втората - относителна истина. "1 Смисълът на иронията е пределно ясен: пътят към истината също трябва да бъде истински... За това задължително условие на научното изследване не се уморява да напомня Ю. Суровцев, насочвайки вниманието си към проблемите на националното многообразие и интернационалното единство на съветската литература, която, както сам признава, вече три десетилетия представлява съществена част от творческите интереси на автора на дадената книга". Действително може да се отиде много далеч (от истината!), ако руската история, както и историята на всеки друг народ, се изучава от гледна точка на силата на духа“ и „верността към идеята", без да се придава значение на такива дреболии като насоченост на „духа" и съдър жание на идеята". . . " - отбелязва ав торът на едно място. Защо не искат да разберат други критици („разделители" и замъглители на социално ясните истини). че художественото изследване на характерите на нашите съвременници, в това число и в „национален аспект", от глед на точка на националната самобитност", е дело на цялата наша многонационална литература, на всички писатели, които се стре мят към художествената правда и я постигат?" - недоумява Ю. Суровцев на друго място.

Преглед

Библиографски раздел

Ключови думи („Современники и предшественики. Литературно-критические очерки” от Виталий Озеров)

Free access
Статия пдф
3597
  • Summary/Abstract
    Резюме

    За обективния начин на писане на Виталий Озеров цялостността на конкретния анализ е много по-близка от разпокъсаността на общите впечатления, строгата логичност на аргументацията - от стихийността на емо ционалните оценки. Но съвсем не можеш да наречеш този начин сух, рационалистичен. Освен всичко, още и поради това, че, като не признава изблиците на самоцелния есензъм", той съвсем не е чужд на лириката, чиято осезаема вълна идва от раздвиже ното изповедно начало. В новата книга на критика то нерядко е свързано с автобиогра фичните мотиви на спомените. За комсомол ската младост и студентството в ИФЛИ. За трудовия устрем от първите петилетки и ратното време на Великата отечествена война. За отдавнашните и неотдавнашните, близките и далечните пътувания из страната и по света. В един случай това е мимолетен разказ за собствената фронтова кореспонденция, написана оперативно по горещите следи на подвига на Виктор Талалихин и посветена на неговия първи в историята на авиацията нощен таран. В друг - извлечени от бележниците от различни години свидетелства на очевидци за беседи и срещи с Алек сандър Фадеев, с Константин Федин. В трети - лаконични, но с голям вътрешен обем скици на паметните събития от литературния и обществения живот, които са срещали автора с Константин Симонов, с Борис Полевой. Какво е това - преднамерен стремеж да се оживи литературното изследване, да се украси с белетризирани винетки? Не - дори и в най-малка степен. Лиричност на изповедта - такова е главното свойство на ав торския глас, такава е и изпъкващата особе ност на почерка, както и публицистичността на проповедта. И едното, и другото се дикту ват от идеята на книгата, която е замислена като определен принос в колективното изследване на съветските литературни традиции по магистралното направление на естетиче ското развитие.