Истинският

Уместно е да си припомним фразата, произнесена от Луначарски в периода на богостроителските" увлечения:,, Може би се заблуж даваме, но търсим." „Приличаща на истина", тази фраза не закъсня да предизвика искрометната ирония на В. И. Ленин, който в пред говора към първото издание на „Материализъм и емпириокритицизъм" отбеляза: първата половина на тази фраза съдържа абсо лютна, а втората - относителна истина. "1 Смисълът на иронията е пределно ясен: пътят към истината също трябва да бъде истински... За това задължително условие на научното изследване не се уморява да напомня Ю. Суровцев, насочвайки вниманието си към проблемите на националното многообразие и интернационалното единство на съветската литература, която, както сам признава, вече три десетилетия представлява съществена част от творческите интереси на автора на дадената книга". Действително може да се отиде много далеч (от истината!), ако руската история, както и историята на всеки друг народ, се изучава от гледна точка на силата на духа“ и „верността към идеята", без да се придава значение на такива дреболии като насоченост на „духа" и съдър жание на идеята". . . " - отбелязва ав торът на едно място. Защо не искат да разберат други критици („разделители" и замъглители на социално ясните истини). че художественото изследване на характерите на нашите съвременници, в това число и в „национален аспект", от глед на точка на националната самобитност", е дело на цялата наша многонационална литература, на всички писатели, които се стре мят към художествената правда и я постигат?" - недоумява Ю. Суровцев на друго място.

The novel "The Real Life of Sebastian Knight" (written in English in Europe in 1939 and published in America in 1941) has a peculiarly borderline position in the author's life: it represents the first real creative step taken into the realms of the new language and focuses on the issue of the new language identity, on the trying on of masks and the tracing of the consequences of this change and play. This transition theme, as an aspect of the metamorphosis in its biological and metaphorical dimensions throughout the years, never stops occupying Nabokov, yet here it is most immediately outspoken, the novel being an attempt at solving a personal dilemma. Against the background of the transition theme's intensive discussion by the characters and the plot, this novel can serve as a showcase for the whole "catalogue" of Nabokov's techniques, themes, images. On the other hand, there is one of his subsequent texts, written in English already in the United States, aimed directly at the English speaking reading public and per definition being assigned to the genre of a writer's biography - the book "Nikolai Gogol" (1942-1944). The study endeavours to see these two books from two standpoints in a parallel, outlining their similarities (while presuming identity), especially observing their modernistic nature of metaprose, of a text concerning the writing of a text, a text that is constantly regarding its own reflection in order to continue being written. The end of the 1930s and the beginning of the 1940s is a time of territorial, linguistic, aesthetic transitions and changes for Vladimir Nabokov. The momentary change of masks and scenes in the novel "Sebastian Knight" can only be attributed to high-class craftsmanship, already achieved earlier by Nabokov in his Russian language novels. The histrionic re-clothing and re-making up in this novel - "a second birth" - appear to be one of the rehearsals for the actual transformation from a Russian to an English speaking writer, from Sirin to V.Nabokov. V. is simply an intermediary phase in the metamorphosis. In this unstable environment Nabokov seeks for support, and finds it in the Russian classic Nikolai Gogol, who will lend him some of his legitimacy in the New World.